През 2012 г. физиците в ЦЕРН потвърдиха, че 99,99% са уловили Божествената частица – Хигс бозона, или последния липсващ елемент от съвременната теория на елементарните частици – т.нар. Стандартен модел. Това епохално научно откритие трябва да отговори на въпроса защо някои частици са много тежки, а други изобщо нямат маса.
Свършват ли за учените всички вселенски загадки дотук? Ето какво все още остава да съществува само на теория.
Кога започва всичко?
Естествено, смята се, че започва с т.нар. теория на Големия взрив. Накратко тя може да се изложи така: първоначално цялата материя е била събрана в една точка с висока температура. В резултат на взрив от постепенното разширяване се образували атоми, вещества, планети, звезди, галактики и накрая – живот. Разширението на Вселената продължава и не е ясно колко ще продължава. Възможно е някога то да достигне своите граници.
Има и друга теория. Според нея произходът на Вселената и всичко в нея е разумен творчески акт, осъществен от Бога, Твореца и Всемогъщия, чиято природа е непостижима за човешкия разум.
Единна теория на полето
30 години от живота си Алберт Айнщайн посвещава на разработването на единна теория на полето. Създаването на едно-единствено уравнение, което да опише взаимодействието на трите фундаментални сили – електромагнитни, гравитационни и ядрени – би придвижило човешкото развитие силно напред, а може и да го издигне на друго ниво на разбиране за Вселената.
Не е изключено Айнщайн да е открил това уравнение преди смъртта си. Твърди се, че заедно с кремираното тяло на великия учен е била погребана и пепелта от ръкописа на последната му работа, която той изгорил преди смъртта си. След „Експеримента Филаделфия” Айнщайн се убеждава, че е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове. И тъй като е бил наясно, че човечеството още не е готово да използва разумно това познание, той вероятно е предпочел да го отнесе със себе си.
Извънземен разум
Мнозина са сигурни, че извънземен разум съществува – просто не може да бъде видян сред милиардите звезди и планети в необятните простори на Космоса. Но има и скептици, които отричат възможността да съществува друг живот освен земния. Кой е прав и кой не, може да отсъди само времето, тъй като засега няма стопроцентови доказателства за съществуването на чужд разум независимо от разсекретените проекти на „секретни” лаборатории и ведомства.
Материя и антиматерия
Една от тайните на сътворението е защо, ако в момента на Големия взрив са възникнали равно количество материя и антиматерия, в наблюдаваната Вселена няма антиматерия. Според теорията всяка материална частица във Вселената си има двойник – античастица, еднаква по маса, но с противоположен заряд.
Причината за тази асиметрия продължават да нищят учените с помощта на Големия адронен колайдер, в който се възпроизвеждат условията, съществували в първите мигове от живота на Вселената. Но според една от хипотезите веществото е взело връх над антивеществото или по време на самия момент на Големия взрив, или веднага след него. От друга страна, учените не са съвсем сигурни, че веществото доминира във всички ъгълчета на Вселената. Може някъде да съществуват планети и звезди, съставени от антиматерия, и не е изключено да съществуват все още неизвестни физични закони.
Паралелни вселени
След създаването на теорията на относителността Айнщайн се опитва да открие един универсален отговор на всички въпроси – теория на всичко. Квантовите физици смятат, че са намерили пътя към тази теория с теорията на струните. Тя се опитва да докаже и съществуването на паралелни вселени. Според тази теория нашата Вселена съществува едновременно с други паралелни вселени. За разлика от теорията за многото светове, теорията на струните смята, че тези вселени могат да влизат в контакт една с друга. Но според теорията на струните между паралелните вселени може да съществува гравитационно поле. И затова, ако вселените влязат в контакт, то може да настъпи Голям взрив, подобен на този, който е създал нашата Вселена.
Пътешествия във времето
Много изследователи смятат, че е възможно пътешествието във времето. Например професор Брайън Грийн твърди, че вероятността за туризъм във времето просто се намира извън пределите на нашите представи за физиката. Според учения границите на познанието се разширяват практически всекидневно и ние дори не можем да си представим какви нови данни за природата на Вселената ще бъдат достъпни за нас още утре. Единственият начин да се установят границите на възможното е да се опитаме да направим крачка извън тези граници.
Често се казва, че за откриването на „портал”, през който може да се осъществява преход в друго време, се изисква огромно количество енергия. Но никой не може да обясни защо този процес трябва да става точно по този начин, а не по друг. Теорията на струните продължава да е интересна научна концепция, но доказателства на тази хипотеза засега няма.
Липсват в знанията на учените и данни за потенциалната частица тахион, която се движи по-бързо от светлината и чието съществуване трябва да обясни всички неразбираеми събития в света.
Може да се предположи, че в областта на знанията, известни на съвременната наука, няма нито един физичен процес, който може да докаже или опровергае пътешествията във времето. Което, в съответствие със Законите на Кларк, може да се интерпретира доста просто – още не сме достигнали нивото на разбиране на околния свят, за да правим пътешествия в миналото и бъдещето.
Краят на всичко
Тук се има предвид не краят на Вселената във времето, а така да се каже пространственото ограничение. Тоест нещо като стена, граница или друго от този род.
Къде свършва нашата Вселена? Това също никой не знае. Интересно е също, че е непонятно не само колко голяма е видимата Вселена, но и колко всъщност е малка – учените постоянно делят света ни на все по-малки и малки частици, които преди това са се смятали за неделими.
Статията е публикувана във в. ПРЕСА
