Учените от Института за изследване на Луната (НАСА) са открили редица сходни особености на високоскоростни отломки, образували кратерите на лунната повърхност, и тези, които са бомбардирали преди милиарди години повърхността на астероида Веста.
Преди около четири милиарда години Луната е била подложена на мощни удари, известни като „късна тежка бомбардировка” (или просто „лунен катаклизъм”), след които значителна част от повърхностните й породи били съществено нагрети. Следи от подобни събития са станали необикновените съотношения на изотопите аргон-40 и аргон-39. При разтапянето на повърхностните породи тежкият изотоп се е съхранил в по-големи количества, отколкото по-лекия.
Изучавайки съотношението на същите изотопи в метеоритите, произхождащи от Веста, учените получили редица дати преди 3,4–4,1 млрд. години. Като разгледали възможните причини за нагряването на повърхностните породи на тези тела, изследователите стигнали до извода, че за това са били необходими сблъсъци на Луната и Веста с тела, летящи със скорост над 10 км в секунда. Обикновено такива тела в Главния астероиден пояс (откъдето е Веста) имат скорост, не по-висока от 5 км в секунда, което означава колосална разлика в кинетичната енергия в сравнение с енергиите, които Веста може да получи при взаимодействия днес.
Какво е станало причина за сблъсъците на Веста и Луната с толкова бързи и масивни обекти, учените не могат да кажат. Но съвпадението на времето на сблъсъците за астероида и земния спътник показват, че в този период – преди около четири милиарда години – с подобни скоростни тела е била пълна значителна част от Слънчевата система (ако не и цялата).
© NASA, JPL
„Изглежда, метеоритите, произлезли от астероидите, демонстрират следи на загуби в пояса на астероидите на голямо количество маса преди около четири милиарда години – отбелязва Симоне Марчи, ръководител на екипа учени. – А загубената маса е станала източник на високоскоростни бомбардировки както за останалите в Главния пояс астероиди, така и за Луната.
Засега сред астрономите няма единно мнение за причините на тази „загуба на маса” в астероидния пояс (или за излитането на редица тела от него). Като възможна хипотеза се смята смяна на орбитата на няколко газови гиганта и предизвикания от това хаос в преместването на по-леките тела, включително астероидите.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Nature Geoscience.
Източник: Jet Propulsion Laboratory
