Въпросът за това, влияе или не предишната история на водата върху нейните свойства и възможно ли е, изследвайки свойствата на водата, да разберем какво се е случило с нея по-рано, кара самата вода да си „спомни“ и да ни разкаже.
Да, възможно е. Най-лесно можем да го разберем с прост, но много интересен и необичаен пример – с паметта на леда.
Ледът също е вода. Когато водата се изпарява, се променя изотопният състав на водата и парата. При изпаряване на природна вода съставът се изменя по изотопно съдържание. Тези изменения са добре изучени и също толкова добре е изследвана тяхната зависимост от температурата.
Учените са направили забележителен опит. В Арктика, в дебелия огромен ледник северно от Гренландия, била пусната сонда и извадено гигантско ледено ядро с дължина почти километър и половина. На него ясно се различавали годишните слоеве на нарастващия лед.
По цялата дължина на ядрото тези слоеве били подлагани на изотопен анализ и по съдържанието на тежки изотопи на водорода и кислорода – деутерий и 18O – били определени температурите на образуване на годишните слоеве лед във всеки слой от ядрото.
Така била възстановена климатичната обстановка на Земята в продължение на хилядолетия. Водата успяла да запомни всичко и да го запише в дълбоките слоеве на гренландския ледник.
В резултат на изотопните анализи била построена кривата на измененията на климата на Земята. Оказало се, че средната температура е била подложена на вековни колебания. Било много студено през XV век, в края на XVII и началото на XIX в. Най-горещите години пък били 1550 и 1930.
Това, което съхранила паметта на водата, напълно съвпадало със записките в историческите хроники. Откритата по изотопния състав на леда периодичност в измененията на климата позволява да се предсказва средната температура в бъдеще на нашата планета.
В какво е загадката за „паметта“ на водата?
В последните години в науката постепенно са се натрупали много невероятни и абсолютно неразбираеми факти. Едни от тях са установени твърдо, други изискват количествено надеждно потвърждение, но всички те чакат своето обяснение.
Например никой още не знае какво се случва с водата, течаща през силно магнитно поле. Физиците теоретици са абсолютно сигурни, че нищо не ѝ се случва и не може да ѝ се случи, като подкрепят своята убеденост с достоверни теоретични изчисления, от които следва, че след прекратяване на действието на магнитното поле водата трябва мигновено да се върне в предишното състояние и да стане такава, каквато е била. А опитът показва, че тя се изменя и става друга.
От обикновена вода в парен котел с разтворени соли се отделя и отлага плътен и твърд като камък слой по стените на котелните тръби, а от намагнитената вода (както започнали да я наричат) той изпадал във вид на рядка утайка. Може би изглежда, че разликата не е голяма, но това зависи от гледната точка.
Според работниците в ТЕЦ-овете тази разлика е изключително важна, тъй като намагнитената вода осигурява нормална и безпроблемна работа на гигантските електростанции – не се запушват тръбите, топлоотдаването е по-голямо, както и изработването на електроенергия.
На много ТЕЦ-ове отдавна е установена магнитна подготовка на водата, а как и защо работи тя – не знаят нито инженери, нито учени.
Освен това е установено, че след магнитна обработка на водата в нея се ускоряват процесите по кристализация., разтваряне, адсобция… макар че в повечето случаи ефектите не са големи и са трудно възпроизводими. Но по какъв начин в науката може да се оцени кое е малко и кое е много?
Действието на магнитното поле върху водата (задължително бързотечаща) продължава части от секундата, а водата „помни“ това десетки часове. Защо – не е известно. В този въпрос практиката далеч е изпреварила науката. Дори не е известно върху какво точно действа магнитната обработка – върху водата или съдържащите се в нея примеси.
„Паметта“ на водата не се ограничава само в съхранението на последствията от магнитното въздействие. В науката съществуват и постепенно се натрупват много факти и наблюдения, сочещи, че водата сякаш помни и това, че по-рано е била замразявана.
Разтопената вода, получавана при топенето на парче лед, сякаш също се отличава от водата, от която се е образувало въпросното парче лед. В разтопената вода по-бързо и по-добре прорастват семена, по-бързо се развиват кълнове; дори по-бързо от нея растат и се развиват пилетата.
Освен невероятните свойства на разтопената вода, установени от биолози, са извести и чисто физически и химически разлики, например разтопената вода се различава по вискозитет, по диелектрическа проницаемост. Вискозитетът на разтопената вода придобива обичайните за водата свойства чак 3-6 дни след топене.
Защо това е така, също никой не знае. Повечето изследователи наричат тази област от явления „структурна памет“ на водата – смята се, че всички тези странни прояви на влиянието на предишната история на водата върху нейните свойства се обясняват с фината структура на нейното молекулно състояние.
Може и така да е, но… да се нарече така, означава още и да се обясни. Както преди в науката съществува важен проблем – защо и как водата „помни“ какво се е случвало с нея.
Знае ли водата какво се случва в Космоса?
Този въпрос засяга области колкото необикновени, толкова и тайнствени и досега абсолютно неразбираеми наблюдения, че те напълно оправдават образната формулировка на въпроса. Експерименталните факти уж са установени твърдо, но обяснение за тях още не е открито.
Невероятната загадка, за която се отнася въпросът, не била установена веднага. Тя се отнася към слабо забележим и сякаш незначителен феномен.
Това явление е свързано с най-фините и засега неясни свойства на водата, трудно достъпни за количествено определение – със скоростта на химичните реакции във водни разтвори и най-вече със скоростта на образуване и падане в утайката на трудноразтворими продукти на реакциите. Това също е едно от безкрайните свойства на водата.
При една и съща реакция, провеждана в едни и същи условия, времето за поява на първите следи от утайка е непостоянно. Макар че този факт е известен отдавна, химиците не му обръщали внимание, като го обяснявали със „случайни причини“. Но постепенно, с развитието на теорията за скоростта на реакциите и усъвършенстването на методите за изследване, този странен факт започнал да предизвиква недоумение.
Независимо от провеждането на опитите в абсолютно постоянни условия, резултатът така или иначе не се възпроизвежда – ту утайката пада веднага, ту се налага доста дълго да се чака нейната поява.
Странната невъзпроизводимост още повече занимавала учените. И накрая бил осъществен абсолютно небивал експеримент. Стотици химици във всички части на земното кълбо по единна, предварително разработена програма едновременно, в един и същи момент отново и отново повтаряли един и същи прост опит – определяли скоростта на появата на първата следа от утайка, образуваща се в резултат на реакция във воден разтвор. Опитът продължил почти петнадесет години, като били проведени повече от 300 000 повторения.
Постепенно започнала да се очертава невероятна картина, необяснима и загадъчна. Оказало се, че свойствата на водата, определящи протичането на химична реакция, зависят от времето.
Днес реакцията протича съвсем различно от същия този момент вчера, утре отново ще бъде различна. Различията не били големи, но съществували и изисквали внимание, изследване и научно обяснение.
Резултатите от статистическата обработка на материалите от тези наблюдения довели учените до поразителен извод: оказало се, че зависимостта на скоростта на реакцията от времето за различни части на земното кълбо е абсолютно еднаква.
Това означава, че съществуват някакви тайнствени условия, изменящи се едновременно на цялата наша планета и влияещи на свойствата на водата.
По-нататъшната обработка на материалите довела до още по-неочаквано следствие. Оказало се, че събитията, протичащи на Слънцето, по някакъв начин се отразяват на водата. Характерът на реакцията във водата следва ритъма на слънчевата активност – появата на петна и изригвания.
Но и това не стига. Било открито още по-невероятно явление. По някакъв необясним път водата се отразява на това, което се случва в Космоса. Била установена ясна зависимост между измененията на относителната скорост на Земята и нейното движение в космическото пространство.
Тайнствената връзка между водата и събитията, протичащи във Вселената, все още е необяснима. А какво значение може да има връзката между водата и Космоса? Никой още не знае колко голяма може та е тя.
В нашето тяло има около 75% вода; на нашата планета няма живот без вода; във всеки жив организъм, във всяка негова клетка протичат безброй химични реакции. Ако с проста и груба реакция е забелязано влиянието на събитията в Космоса, то дори не можем да си представим колко голямо може да е значението на това влияние върху глобалните процеси по развитие на живот на Земята.
Вероятно една от главните задачи на бъдещата наука ще бъде изучаването на поведението и свойствата на водата в живия организъм.
Всички ли свойства на водата са известни на учените?
Естествено, че не! Водата е загадъчно вещество. Досега учените не могат да разберат и обяснят много от нейните свойства. Но с разгадаването на някои от тях ще се появяват нови, още по-невероятни, загадъчни и необясними свойства на водата – най-необикновеното вещество на Земята.
