Нови изчисления предполагат, че Вселената може да бъде с няколко милиарда години по-млада, отколкото сочеха досегашните оценки на учените, и дори по-млада от предположенията на две групи учени, публикувани тази година, които я подмладиха със стотици милиони години.
Огромните промени в оценките на учените, отразяват различни подходи към сложния проблем за установяване на реалната възраст на Вселената.
„Имаме голяма несигурност за това как звездите се движат в галактиката“, казва Ин Джи, от Института Макс Планк в Германия, водещ автор на изследването, публикувано в списание Science.
Учените оценяват възрастта на Вселената, като използват движението на звезди, за да измерват колко бързо се разширява. Ако Вселената се разширява по-бързо, това означава, че е стигнала до сегашния си размер по-бързо и следователно трябва да бъде сравнително по-млада.
Скоростта на разширение, наречена константа на Хъбъл, е едно от най-важните числа в космологията. По-голяма стойност на константата на Хъбъл означава по-бърза и по-млада Вселена.
Общоприетата възраст на Вселената сега е 13,7 милиарда години, базирана на Константа на Хъбъл от 70-те години на миналия век. Екипът на Джи обаче, излезе с изчисление за стойност на константата на Хъбъл от 82,4, което определя възрастта на Вселената на около 11,4 милиарда години.
Джи използва концепция, наречена гравитационно обективиране – където гравитацията изкривява светлината и кара далечните обекти да изглеждат по-близо. Те разчитат на специален тип на този ефект, наречен time delay lensing (обектив с време закъснение), като използват променящата се яркост на отдалечени обекти, за да събират информация за своите изчисления.
Но подходът на Джи е само един от няколко нови, които доведоха до различни числа през последните години, като отвориха отново силен астрономически дебат от 90-те години, който на пръв поглед беше затихнал.
През 2013 г. екип от европейски учени разгледа остатъчната радиация от Големия взрив и обяви по-бавна скорост на разрастване на Вселената и константа на Хъбъл 67, докато по-рано тази година спечелилият Нобеловата награда астрофизик Адам Риес от Научния институт за космически телескопи, използва супер телескопа на НАСА за да определи числото на 74, а друг екип по-рано тази година излезе със стойност за константата на Хъбъл от 73.3.
Харвардският астроном Ави Льоб, който не е част от изследването заяви, че методът на Джи е интересен и уникален начин за изчисляване на скоростта на разширяване на Вселената, но големите граници на грешки ограничават неговата ефективност, докато не се събере повече информация.
„Трудно е да сте сигурни в заключенията си, ако използвате линийка, която не разбирате напълно“, казва Льоб.
Ясно е, че дебатите около константата на Хъбъл се възраждат, а с тях и споровете за възрастта на Вселената.
