Всички ние мислим като аутисти

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

edudemic.com
Антония Михайлова

Не е прието великите шахматисти и добрите програмисти да бъдат изпращани в психиатрични болници, макар че далеч не всеки е способен да повтори техните постижения. Точно по същия начин не бива да се бърза с обявяването на аутистите за ненормални само защото се различават от другите.

Известната американска изследователка и защитничка на хората, страдащи от аутизъм – Темпъл Грандин, и публицистът Ричард Панек са издали книга, в която са задали трудния въпрос: не бързаме ли да поставяме диагноза на здрави хора?

Аутизмът – какво представлява? Той има много форми, които се обединяват от неспособността да живееш в колектив, да разпознаваш изражения на лица и жестове, с помощта на които ние създаваме единно пространство на диалог. Например, ако вие „многозначително” покажете към нещо с очи, аутистът няма да разбере, че по този начин се опитвате да му предадете съобщение.

Нима всеки от нас може да направи и разбере това, което могат да направят и разберат другите? Има хора, мислещи нагледно, в „картинки”, а има и такива, които предпочитат вербалното мислене. Има хора, които не ги бива в математиката. Има хора, които не разбират какво намират другите в Бах и Бетовен. Има хора, които смятат, че филмите на Фелини не струват. Има хора, чиито глави не побират как е възможно да се пропусне финалът на Шампионската лига. Някои пишат слова, а други работят с чук. Ненапразно е казано: колкото хора, толкова и мнения. Всички ние сме различни. Защо тогава е прието да смятаме за ненормални тези, които не мислят като нас?

Точно там е работата, смятат авторите, че аутистите са хора, които просто мислят различно. Този тип мислене Грандин нарича pattern thinking (схематично мислене) и доказва, че нищо необичайно няма в него. Спомнете си как мислят програмистите (или как трябва да мислят, ако искат да напишат работен код): програмата, както признават самите те, им се представя във вид на разклонено дърво. И аутистите (г-жа Грандин дава за пример свои познати) са способни, хвърляйки поглед на кода, да видят това дърво и да разпознаят грешките, поради които различни части от схемата са неправилно преплетени. „Да напишеш програма, е като да съставиш кръстословица или судоку”, казва един от тях.

Или да вземем шахматистите. Какво отличава гросмайстора от човека, който знае как се движат фигурите? Прекрасната памет за изиграните партии? Умението да предвиждат варианти за много ходове напред? Не, не само. Способността да виждат най-доброто продължение в текущата ситуация – ето къде е тайната.

И отново се сблъскваме с „аутистичното” мислене – добрият шахматист вижда на дъската разгърната схема и в плетеницата от пътеки вижда най-добрия път към победата.

Всъщност всички начини за мислене са свързани. И тази връзка е известна отдавна. Например науката и изкуството. Акорди, ритми, гами, октави – всичко това се описва на математически език не една или две годни, а композиторите не е нужно да знаят математика, за да съчиняват прекрасна музика.

А помните ли късния Ван Гог? „Звездна нощ”, завихрянията в небето? Картината е рисувана през 1889 г., а през 2006-а математиците открили, че тези детайли много добре съответстват на формулите за турбулентност в течност от 1930 г. Гог не само не е знаел за тези формули, но не и могъл да знае.

През 90-те години австралийският физик Ричард Тейлър открил фракталната геометрия в… картините на Джаксън Полък, макар че на пръв поглед може да изглежда, че това са само случайни петна. Полък е творил през 40-те и 50-те години, а фракталната геометрия се родила през 70-те. В същото време станало възможно да се отличава истинският Полък от фалшификациите, където наистина цари хаос.

През 40-те години, вместо да се мъчи с уравнения по квантова теория на полето, Ричард Файнман прибегнал към прости диаграми. Помните ли неговия „часовник”, илюстриращ квантовата електродинамика?

С други думи, pattern thinking лежи в човешкото мислене по принцип – ние виждаме система дори в случаен набор данни (например във формата на облаците или в утайката от кафето). При всеки това е различно, но вместо да отделя агнето от козата, нашето общество следва да си спомни старата истина: аз съм човек и съм несъвършен, така че нека да помогна на теб, а ти ще помогнеш на мен. И понякога единственият, който може да помогне, е човекът, мислещ като аутист.

Немският софтуерен гигант SAP е заявил намерение да получи „конкурентно преимущество” от активното наемане на работа на хора с разстройства от аутистичен характер. До 2020 г. ще бъдат привлечени 650 души, което е около 1% от работните сили на компанията, а това на свой ред съответства на процента на аутистите сред населението като цяло. В това ще й помогне датската фирма Specialisterne, в която вече работят програмисти с аутизъм.

SAP се въодушевила от успешните резултати на малка група аутисти тестъри, които наела в Индия. Сега компанията създава аналогични екипи в Ирландия, Германия и САЩ. „Хората с аутизъм са добри в търсенето на грешки и разпознаването на схеми, което е много полезно при тестването на софтуер“, подчертава говорителят на SAP Робин Мейерхоф.

Аутистите не просто умеят добре да концентрират вниманието си. Бенедето де Мартино от Калифорнийския технологичен институт твърди, че хората с аутизъм по-добре се справят с рационалния избор, отколкото останалите, тъй като тях не ги разсейват емоции.

Освен това аутистите често са способни да работят с голямо количество информация едновременно. Лоран Мотрън от Монреалския университет разказва, че една от подчинените му – Мишел Даусън, държи в главата си цяла библиотека. „В нейния компютър има 8000 научни работи и тя може да ги изложи накратко и да ги сравни всичките. Аз няма да се справя и с една десета част от този обем.“

Самата Даусън отбелязва, че нейно изследване е позволило да се покажат много положителни страни на аутизма, и Мотрън е съгласен с нея – аутистите предпочитат да подхождат стратегически към решаването на всяка задача, докато останалите по-често се опират на интуицията, а тя невинаги е добър помощник.

По материали на Wired & NewScientist

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори