Всичко, което прави човека такъв, какъвто е, е заложено в неговата ДНК – от външността до наследствените заболявания. Освен това изследвания, проведени наскоро, сочат, че в ДНК дори е записано дали човек ще постигне финансов успех, както и възрастта, на която ще загуби девственост.
Но много учени смятат, че човек се явява не само продукт на собствения си генетичен код, но и на „механични команди“, които се определят от това, как ДНК се сгъва в човешките клетки. Сега учени от Нидерландия са потвърдили, че този втори „слой“ информация действително съществува.
Да напомним, че белтъците се явяват строителен материал на нашето тяло. Последователността на четирите азотсъдържащи нуклеинови основи (А, Г, Ц и Т) в човешкия генетичен код определят какви белтъци ще се произвеждат в организма и в какво количество.
Така например, ако човек има кафяви очи, то е, защото последователността от ДНК „букви“ кодира белтъци, които „създават“ кафяви очи.
Но независимо че всяка клетка на човека съдържа еднаква ДНК последователност, различията в органите (и тяхната работа) дават основания да се смята, че съществува още някакъв процес, който влияе на това, как информацията се сгъва в клетките.
Човешката ДНК е плътно опакована в ядрото на клетката и всяка ДНК молекула може де се протегне на два метра. През 80-те години на ХХ век учените смятаха, че механичните свойства на ДНД предписват как именно нейната „нишка“ се сгъва в клетката и като резултат се изменя генетичният код. Всичко това осигурява допълнително ниво на информация на върха на последователностите А, Г, Ц и Т в двойната спирална структура на ДНК.
Екип изследователи под ръководството на Хелмут Шисел (Helmut Schiessel) от Института по физика в Лайден е приложил компютърно моделиране, за да провери тази хипотеза. В резултат учените са открили убедителни доказателства, че такива „механични команди“ съществуват в действителност.
- ДНК е нагъната като юфка
- Гадание по митохондриите, или колко дълъг ще е животът
- Молекулата на живота: как ДНК стана царица на биологията
Учените са предавали случайно избрани механични сигнали на ДНК нишките на два организма – хлебни дрожди и дрожди от рода Schizosaccharomycetes – и са открили, че молекулите на ДНК при тях се сгъват различно.
Специалистите обясняват, че по този начин мутациите в ДНК имат двойно влияние, за да изменят две различни неща – определена последователност на генетичните букви или механичната структура на ДНК. Във втория случай тя ще определя как ще се чете генетичният код, а също и типа и количеството белтъци, които ще се изработват.
Резултатите от изследването са публикувани в научното издание PLOS One.
