Изследователи от Ливърпулския университет показаха за първи път, че WiFi мрежите могат да бъдат инфектирани с вирус, който може да се пренася през гъсто населени райони толкова ефикасно, колкото и обикновения грип при хората.
Учените проектирали и симулирали атака от вирус, наречен „Хамелеон“, и открили, че не само може да се пренася бързо между домове и офиси, но също е способен да не бъде засичан и да идентифицира точките, при които WiFi достъпът е най-слабо защитен чрез криптиране и пароли.
Изследователи от Университета за компютърни науки, електрическо инженерство и електроника симулирали атака над Белфаст и Лондон в лабораторни условия и открили, че „Хамелеон“ се държи като вирус, пренасян по въздуха, преминавайки по WiFi мрежата чрез точки на достъп (access points), които свързват домовете и офисите към други WiFi мрежи.
Райони, които са по-гъсто населени, имат повече точки на достъп в по-голяма близост една до друга, което означава, че вирусът се разпространява по-бързо, особено в мрежи, които са свързани в радиус от 10-50 метра.
„Когато вирусът атакува точка на достъп, не оказва влияние на начина, по който тя работи, но е способен да събере и предаде личната информация на всички потребители в мрежата. След това вирусът открива други точки на достъп, към които да се свърже и да инфектира“, казва Алън Маршъл, професор по мрежова безопасност в университета.
„Хамелеон“ успял да се изплъзне на сегашните системи за откриване на вируси, защото те търсят такива, които се намират в интернет или компютрите, а „Хамелеон“ се намира само в WiFi мрежата. И тъй като много точки на достъп са защитени с пароли и са достатъчно криптирани, вирусът просто се пренасял към тези, които не били солидно защитени, включително „свободни“ мрежи, често срещани в кафенетата и летищата.
„WiFi мрежите все по-често стават мишена на хакери заради добре познатите им слабости в защитата, което прави трудно откриването и третирането на вируси. Предполагаше се, че е невъзможно да се създаде вирус, който да атакува WiFi мрежи, но ние демонстрирахме, че е възможно и че може да се пренася бързо. Сега можем да използваме събраната информация от това изследване за разработване на технология за предсказване на възможни атаки“, допълва проф. Маршъл.
Изследването е публикувано в Journal on Information Security.
