Артефактът, намерен на индонезийския остров Ветар, е първият известен пример за преносимо изкуство от австронезийската традиция на скалната живопис.

Каменната плоча е открита по време на разкопки в скалния заслон Хукнаур на остров Ветар, Югоизточна Индонезия.

Върху нея е изобразен характерен за австронезийската скална живопис (APT) мотив – червени концентрични кръгове с разпръскващи се слънчеви лъчи.

Този стил се среща в цяла Източна Индонезия и в западната част на Тихия океан

Т.е. в региони, където се говорят австронезийски езици.

Въпреки че рисунките от тази традиция са широко разпространени, те обикновено се намират по стените на пещери и скални заслони, което затруднява датирането им.

Поради това хронологията на това изкуство остава слабо проучена

Възрастта на плочата от Ветар обаче е определена с висока точност благодарение на археологическия контекст, в който е намерена.

„Това е първият археологически образец на преносимо австронезийско изобразително изкуство. Преносимите символи са могли да пътуват заедно с хората и вероятно са помагали за предаването на обща идентичност, групова принадлежност и вярвания между островните общности“, обяснява професор Сю О’Конър от Австралийския национален университет.

Според Шимона Кили радиовъглеродното датиране на археологическите пластове поставя плочата в периода преди около 4090 до 3900 години.

Това е времето, когато австронезийските народи бързо са се разселвали из островите на Югоизточна Азия.

Интересен факт е, че плочата е намерена в предкерамичен слой

Това означава, че традицията на скалната живопис е достигнала остров Ветар преди керамиката. Един от основните материални маркери, по които археолозите проследяват австронезийската експанзия.

„Очевидно първите австронезийци са пристигнали с вече оформен мироглед, изразен в рисунките, още преди установяването на по-широки връзки, които са донесли керамиката. Пътувайки към нови острови, хората са носели със себе си не само технологии и имущество, но и идеи, представи за своята идентичност и ново разбиране за света“, обяснява археологът Кери Шиптън от ANU.