Космическият апарат New Horizons на НАСА успешно излезе от най-дългия си период на хибернация, продължил почти година.

Мисията, която стана известна с изследването на Плутон през 2015 г., продължава да работи и да изпраща ценни данни от пояса на Кайпер, намирайки се на приблизително 9,5 милиарда километра от Земята.

Поради огромното разстояние радиосигналът между сондата и наземните станции от мрежата Deep Space Network пътува 8 часа и 52 минути в едната посока.

Режимът на „заспиване“ позволи значително да се намали натоварването на бордовите системи и да се оптимизира работата на екипите на Земята.

Въпреки това New Horizons не беше напълно изключен

Бордовият компютър продължи да следи състоянието на основните системи и периодично изпращаше кратки телеметрични сигнали.

Този подход също така освободи ресурси от мрежата Deep Space Network за поддръжка на други междупланетни мисии.

Последният цикъл на хибернация продължи 321 дни, което е рекорд за цялата двадесетгодишна история на полета на апарата.

След „събуждането“ специалистите потвърдиха, че всички ключови системи функционират нормално и започнаха процеса по приемане на натрупаните научни данни.

Преминаването към активен режим беше извършено съгласно команди, предварително заредени в компютъра на сондата още през юли 2025 г.

Дори по време на хибернацията научните инструменти на борда не спряха да работят

Измервания бяха извършвани с помощта на плазмени сензори, детектор за космически прах (Venetia Burney Student Dust Counter) и спектрометри за енергийни частици.

В следващите дни инженерите на мисията ще започнат предаването на събраната научна информация и ще извършат проверка на служебните системи.

След три седмици се планира активирането на ултравиолетовия спектрограф Alice, който ще наблюдава разпределението на водорода във външната хелиосфера.

Успоредно с това се извършва модернизация на наземния софтуер, която ще позволи по-ефективно управление на апарата от такова голямо разстояние. Обновленията вече се тестват и се очаква да бъдат въведени в експлоатация до края на 2026 г.

След успешното изследване на Плутон и обекта от пояса на Кайпер – Арокот, през 2019 г., New Horizons продължава своето пътешествие към външните предели на Слънчевата система.

Днес научната му програма е фокусирана върху изучаването на междупланетния прах, слънчевия вятър, свойствата на междупланетната среда и процесите във външната част на хелиосферата.

Тези наблюдения помагат на учените да разберат по-добре условията в най-отдалечените региони на нашата система.

Въпреки че е изстрелян през януари 2006 г., повече от двадесет години по-късно New Horizons остава една от най-отдалечените действащи научни мисии на човечеството.

По разстояние от Земята той отстъпва единствено на легендарните сонди Voyager 1 и Voyager 2.

Докато инженерите анализират новите данни, апаратът продължава своя път, отваряйки нови хоризонти пред науката за изследване на най-далечните кътчета на Слънчевата система.