Телескопите „Хъбъл“ и „Уеб“ разкриха космическата „Котешка глава“
Космическите телескопи „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ заснеха впечатляващи и взаимно допълващи се кадри на необичаен регион на звездообразуване в мъглявината Кил.
Структурата, известна като „Котешка глава“, представлява тъмен стълб от прах
Очертания ѝ напомнят фигурата на седнала котка със светещо око.
Обектът се намира на около 7500 светлинни години от Земята, разположен в гигантски комплекс от газ и прах в съзвездието Кил.
Макар че на фотографиите се откроява ярко, той всъщност е само малък фрагмент от значително по-обширна звездна люлка.

Кадрите на „Хъбъл“, направени във видимия спектър, показват издължена и плътна колона от космически прах
Ръбовете ѝ са озарени от нагрят газ, а околното пространство е обагрено в сини, жълти и червени нюанси. Това е резултат от излъчването на различните елементи и разсейването на звездната светлина. Ярката червеникава точка, оприличавана на котешко око, вероятно е млада звезда, която все още е обвита в праховия пашкул.
Инфрачервените уреди на „Джеймс Уеб“ позволяват да се надникне зад тази непрогледна завеса.
В близкия инфрачервен диапазон праховият стълб става полупрозрачен, разкривайки скрити звезди, сложния релеф на повърхността му, деликатни газови нишки и дори далечни фонови галактики.
Наблюденията в средния инфрачервен спектър подчертават друга страна на явлението. Светенето на нагрятия прах и въглеродните съединения, възбудени от близката радиация.
Благодарение на това се виждат фините вътрешни структури, както и малки сгъстявания от материя в съседство с централната колона.
Уникалната форма на „Котешката глава“ е изваяна от мощното ултравиолетово лъчение и силните ветрове на съседните масивни звезди
Тези фактори постепенно разрушават и отнасят по-разредените газови слоеве, докато по-плътните участъци устояват по-дълго на ерозията и образуват устойчиви колони с резки контури.
Комбинирането на данните от двата телескопа дава ценна информация за това как енергията на младите звездни гиганти преобразува заобикалящата ги среда.
Тази космическа скулптура обаче е временна. Под непрестанния натиск на звездната радиация праховият облак постепенно ще бъде напълно разпръснат.

