Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Телескопите „Хъбъл“ и „Уеб“ разкриха космическата „Котешка глава“

30 октомври 2026 г. в 09:27
Последно: 30 октомври 2026 г. в 09:27

Космическите телескопи „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ заснеха впечатляващи и взаимно допълващи се кадри на необичаен регион на звездообразуване в мъглявината Кил.

Структурата, известна като „Котешка глава“, представлява тъмен стълб от прах

Очертания ѝ напомнят фигурата на седнала котка със светещо око.

Обектът се намира на около 7500 светлинни години от Земята, разположен в гигантски комплекс от газ и прах в съзвездието Кил.

Макар че на фотографиите се откроява ярко, той всъщност е само малък фрагмент от значително по-обширна звездна люлка.

Кадрите на „Хъбъл“, направени във видимия спектър, показват издължена и плътна колона от космически прах

Ръбовете ѝ са озарени от нагрят газ, а околното пространство е обагрено в сини, жълти и червени нюанси. Това е резултат от излъчването на различните елементи и разсейването на звездната светлина. Ярката червеникава точка, оприличавана на котешко око, вероятно е млада звезда, която все още е обвита в праховия пашкул.

Инфрачервените уреди на „Джеймс Уеб“ позволяват да се надникне зад тази непрогледна завеса.

В близкия инфрачервен диапазон праховият стълб става полупрозрачен, разкривайки скрити звезди, сложния релеф на повърхността му, деликатни газови нишки и дори далечни фонови галактики.

Наблюденията в средния инфрачервен спектър подчертават друга страна на явлението. Светенето на нагрятия прах и въглеродните съединения, възбудени от близката радиация.

Благодарение на това се виждат фините вътрешни структури, както и малки сгъстявания от материя в съседство с централната колона.

Уникалната форма на „Котешката глава“ е изваяна от мощното ултравиолетово лъчение и силните ветрове на съседните масивни звезди

Тези фактори постепенно разрушават и отнасят по-разредените газови слоеве, докато по-плътните участъци устояват по-дълго на ерозията и образуват устойчиви колони с резки контури.

Комбинирането на данните от двата телескопа дава ценна информация за това как енергията на младите звездни гиганти преобразува заобикалящата ги среда.

Тази космическа скулптура обаче е временна. Под непрестанния натиск на звездната радиация праховият облак постепенно ще бъде напълно разпръснат.

Категории на статията:
Вселена Космос