Поради липса на исторически данни и системни грешки в измерванията, човечеството досега е подценявало реалната разрушителна сила на редките супербури на Слънцето.

Катастрофалните слънчеви бури са рядкост, но тяхната унищожителна мощ може да се окаже значително по-голяма, отколкото се смяташе досега.

Ново изследване на физици от Центъра за космически полети „Годард“ към НАСА, публикувано в Nature, показва, че учените години наред са подценявали най-лошите сценарии за космическото време. Причината – системни грешки в измерванията.

Доскоро в научните среди преобладаваше теорията, че съществува определена „горна граница“ на енергията, която една слънчева буря може да предаде на полярната йоносфера на Земята.

Последните данни обаче са шокиращи: изглежда, че такъв лимит изобщо не съществува, пише изданието Gizmodo.

Къде са грешали учените?

Проблемът не се крие в неизправност на оборудването, а в основните допускания.

Космическите апарати (като бъдещия IMAP на НАСА), които регистрират слънчевата активност, обикновено се намират на голямо разстояние от нашата планета. В гравитационната точка на Лагранж 1 (L1).

Те регистрират характеристиките на слънчевия вятър, преди той да се сблъска със защитния магнитен щит на Земята (магнитопаузата).

Това е сравнимо с опит да се предвиди силата на океанска вълна на брега, като се измерва още в момента на нейното зараждане далеч в океана.

В резултат на това получените данни са изкривявали реалната картина на ефектите, възникващи директно в земната атмосфера.

„Обикновено смятаме, че истината е някъде близо до измерванията. Но теорията на вероятностите казва, че тя е изместена в една посока. Ето защо рисковете от космическото време се оказаха подценени“, обяснява физикът от НАСА Нитин Сивадас.

Последиците от „бурята на хилядолетието“

За да коригира грешката, екипът от учени е анализирал над един милион измервания от сателити, разположени по-близо до Земята (THEMIS, MMS, DoubleStar).

Изводът е обезпокоителен. Няма никакви статистически доказателства за съществуването на предел за космическата радиация.

Съвременната история вече познава случаи, в които Слънцето е подлагало технологиите ни на изпитание.

Например по време на „Хелоуинските бури“ през 2003 г. слънчевата радиация парализира за 26 часа навигационната система на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA).

Тогава за първи път в историята търговските авиокомпании получиха предупреждение за прекомерни дози радиация на голяма височина.

Мария Валах от университета в Ланкастър добавя, че магнитното поле на Земята ни защитава отлично в ежедневието.

В случай на екстремна „буря на хилядолетието“ обаче последиците са трудни за предвиждане: от внезапно падане на сателити от орбита до пълно изчезване на комуникациите и GPS сигналите.

Засега човечеството може само да усъвършенства моделите за прогнозиране и да се надява, че такава буря няма да ни връхлети скоро.