Има една звездна система, която прилича повече на космическа буря, отколкото на спокойно кътче в Млечния път. Ярки примки от светещ газ се простират на милиарди километри навън от бурна двойка звезди, заключени в нестабилна връзка.

Системата, известна като R Aquarii (R във Водолей), се намира на около 700 светлинни години от Земята.

В продължение на десетилетия астрономите наблюдават как тя изригва, става по-ярка, затъмнява се и изхвърля материал в космоса с невероятна скорост.

Нови изображения от космическия телескоп Huble на НАСА разкриват тези промени в забележителни детайли, улавяйки странното поведение на една от най-активните звездни системи в нашата галактика.

Въртящите се газови облаци около R Aquarii не са статични. Те непрекъснато променят формата си, докато взривовете от звездите се носят навън със скорост над 1,6 милиона километра в час.

Това е достатъчно бързо, за да се измине разстоянието от Земята до Луната за около 15 минути.

Двойка звезди, заключени в хаос

R Aquarii принадлежи към категория, известна като симбиотични звезди. Тези системи съдържат две много различни звезди, които обикалят достатъчно близо една до друга, за да си влияят по драматичен начин.

Едната звезда е червен гигант, наближаващ края на живота си. Другата е бяло джудже – изпепеленото ядро, останало след като звезда, подобна на Слънцето, изчерпи горивото си.

Заедно те създават повтарящи се изригвания, които прекрояват околния регион.

Червеният гигант в R Aquarii е особено екстремен. Той е класифициран като променлива от типа „Мира“ – вид пулсираща звезда, която се разширява и свива с течение на времето.

Звездата е над 400 пъти по-голяма от Слънцето и променя яркостта си драстично по време на своя цикъл. За приблизително 390 дни яркостта ѝ варира 750 пъти.

В най-ярката си фаза тя свети почти 5000 пъти по-силно от Слънцето.

Астрономите отдавна изучават променливите от типа „Мира“, защото те губят големи количества материал в космоса.

В системи като R Aquarii този материал не просто се отдалечава тихо. Вместо това близкото бяло джудже притегля част от него към себе си.

Водородът подхранва експлозивни изблици

Докато бялото джудже се приближава до червения гигант по време на своята 44-годишна орбита, гравитацията му изтегля водороден газ от гигантската звезда.

Този газ бавно се натрупва на повърхността на бялото джудже. В крайна сметка налягането и топлината стават толкова интензивни, че внезапно се задейства ядрен синтез.

Резултатът е експлозивен изблик, достатъчно мощен, за да изхвърли огромни количества плазма в околното пространство.

Тези изригвания създават светещите нишки, видими на изображенията от Huble.

Газът образува примки, дъги и усукани ленти, които се простират на огромни разстояния. Силни магнитни полета оформят материала, докато той се движи навън.

Вместо да се разпространява равномерно във всички посоки, плазмата се огъва в тирбушоноподобни структури и се извива спираловидно.

Huble наблюдава еволюцията на системата

Huble за първи път наблюдава R Aquarii през 1990 г. По това време астрономите разграничават системата като две ярки звезди, разделени от около 2,5 милиарда километра.

Сега учени, работещи с Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА, са сглобили видео с ускорен каданс, използвайки наблюдения, събрани между 2014 и 2023 г.

В петте изображения променящият се вид на системата става очевиден.

Околната мъглявина се измества и разширява, докато централните звезди стават по-ярки и избледняват. Мащабът на активността е огромен дори по астрономически стандарти.

Материалът, изхвърлен от звездите, може да бъде проследен на разстояние от поне 400 милиарда километра в космоса – около 24 пъти диаметъра на нашата Слънчева система.

Бурните системи оформят галактиката

Въпреки че R Aquarii изглежда необичайна, астрономите смятат, че подобни системи играят важна роля в химията на Вселената.

Червените гиганти произвеждат елементи като въглерод, азот и кислород в по-късните етапи от звездната еволюция.

Експлозивни събития помагат за разпръскването на тези материали в междузвездното пространство.

Белите джуджета в двойни системи също могат да предложат улики за по-големи космически експлозии.

Някои от тях в крайна сметка предизвикват свръхнови при подходящи условия, което превръща симбиотичните звезди във важни лаборатории за разбиране на звездната смърт.

Последните изображения от Huble предоставят необичайно подробен поглед върху тези процеси, разгръщащи се в реално време.