Учените отдавна подозират съществуването на така наречената Планета 9 във външните краища на Слънчевата система. Може ли най-накрая тази планета, ако съществува, да бъде открита? Според нова теория това може да стане, като се използват стотици мънички сонди, оборудвани само с часовници и радиопредаватели.
Така счита легендарният теоретик на струните Едуард Витен, който предлага тази теория в нова статия.
„Възможна алтернатива е да се изследва гравитационното поле на този обект, като се използват малки, изстреляни с лазер космически кораби, като тези, предвидени в проекта Breakthrough Starshot. Със скорост от порядъка на .001 c, такъв космически кораб може да достигне до Планета 9 приблизително за десетилетие след изстрелването и може да я открие, ако успее да отчете измервания на времето с точност до 10 на -5 секунди обратно на Земята. „
Как биха могли тези мънички сонди да търсят изчезналото небесно тяло? Тъй като учените всъщност не знаят какво представлява Планета 9, те са екстраполирали нейните параметри въз основа на това, което наблюдават около нея: леко променени орбити и други показатели, че съществува масивно тяло със собствена гравитация и влияе върху външния край на Слънчевата система.
Опитът да намерите такъв обект с „конвенционално търсене“ с помощта на телескопи е нещо като да се търси игла в купа сено, просто поради огромния размер на асиметричната, далечна орбита на този обект.
Вместо това Витен предполага, че усъвършенстването на технологиите за космически кораби вече позволява идеята за облак от стотици сонди. Те ще се разпространят, за да обхванат много повече от района, където може да бъде Планета 9, и ако наистина „планетата“ е нещо друго, например изначална черна дупка (PBH) или друг „екзотичен компактен обект“, казва Витен – сондите ще го наблюдават по начин, който конвенционалното търсене никога не би могло.
„Ако по-нататъшното проучване на пояса на Кайпер засили вероятностите за съществуване на Планета 9, но откриването чрез телескопични издирвания или сигнал за унищожаване на тъмна материя не дава възможност за това, тогава директното търсене от флот от миниатюрни космически кораби може да стане по-убедително“, пише Витен.
Безпилотната сонда Voyager 1 стартира през 1977 г. и й отне до края на 2004 г. за да достигне мястото, където влиянието на нашето Слънце се среща с междузвездното пространство, в самия край на Слънчевата система. Планета 9, която НАСА нарича Планета X, „обикаля Слънцето в силно издължена орбита, далеч отвъд Плутон“. Ако може флотът от малки сонди да достигне до там само за десетилетие, наистина би било революционно постижение.
Витен цитира проекта Breakthrough Starshot, който представлява сътрудничество между милиардери и гении, които искат подобен изследователски кораб да достигне до Алфа Кентавър в рамките на 20 до 30 години след старта си. Това би означавало най-бързото космическо пътуване, постигнато някога, и Витън се пита дали същата технология може да позволи на сонди да достигнат и Планета 9 също толкова бързо.
Всяка сонда би изпратила сигнал обратно към Земята. Чрез комбиниране на точна мярка за време на борда на всяка сонда с относително простата математика на закъсненията за предаване, учените могат да направят интерактивна карта за това къде е всяка от стотиците сонди, казва Витен.
Това звучи лесно, но всъщност съвсем не е. Прецизните часовници на Земята разчитат на услуги като глобална синхронизация на времето. „Достатъчно точното отчитане на време в миниатюрен космически кораб може да бъде най-голямата пречка за този проект, въпреки че има и много други предизвикателства пред него“, пише Витен.
Публикувано в списание Popular Mechanics.
