През 2001 година екип археолози открили скелети на остров Южен Уист (Външни Хебридски острови, Шотландия). Първоначално си помислили, че това е типично погребение от бронзовия век, но скоро открили, че находката била доста необичайна.
Два скелета, един мъжки и един женски, се намирали в ембрионална поза. Първите анализи показали, че мъжът е починал около 1600 г. пр.н.е., а жената – ок. 1300 г. пр.н.е.
Учените били озадачени от резултатите от изследването на останките и по-конкретно от това, че скелетите били много силно огънати, затова били проведени допълнителни анализи. Изследователите с удивление открили, че макар мъжът да е починал около 1600 г. пр.н.е., той е погребан чак шест столетия по-късно, около 1000 г. пр.н.е.
Жената също не била погребана веднага, а 300 години след смъртта. Това било много необичайно, тъй като телата, оставели без погребение за толкова време, биха представлявали просто купчина кости.
В резултат на по-внимателно изследване учените открили, че телата някога били мумифицирани, което позволило на скелетите да се съхранят добре. С помощта на съвременни методи за съдебна експертиза било установено, че горният слой на костите с дебелина 2 мм, бил деминерализиран.
Това можело да е резултат от поставянето им в торф за срок от 6 до 18 месеца. Това е уникално откритие, тъй като остров Южен Уист е единственото място във Великобритания, където са открити доисторически мумии.
Очевидно телата са били съхранени умишлено, а по-късно са извадени от блатото и поставени в гроба, което вероятно е имало религиозно значение. Проф. Майкъл Паркър Пиърсън от Шефилдския университет смята, че мумиите са играли важна роля в живота на древните хора. От тях, като обект на наследствено преклонение, те вероятно са търсили духовен съвет при вземане на обществени решения.
И все пак историята не завършва с това, защото 10 години по-късно ДНК анализът на останките довел до още едно невероятно откритие. Учените установили, че двата скелета всъщност се състояли от части от телата на шест различни души!
В мъжкия скелет туловището, черепът, вратът и долната челюст принадлежали на трима различни мъже, а в женския скелет черепът бил мъжки, а женският торс и ръката били на трето лице, чийто пол не е определен. Радиовъглеродният анализ показал, че черепът на „женската“ мумия е с 50 до 200 години по-стар от торса. Изглежда мумиите били сглобени от части от телата на членовете на едно семейство.
Археолозите не знаят защо останките са били мумифицирани и след това сглобени. И все пак Пиърсън смята, че смесването е било направено, за да се обединят телата на семейните предци и да се създаде ,символичен прародител“, който да въплъщава чертите на членовете на семействата на няколко поколение.
„Смесването на части от телата на различни хора очевидно е било умишлен акт“, казва той.
Но Тери Браун, професор по биомедицинска археология в университета на Манчестър, смята, че хората от бронзовия век са били просто практични при правенето на Франкенщайн мумии. „Може би главата се е откъснала и те са поставили друга.“
