Защо хората са толкова уникални?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Коренното население на Папуа Нова Гвинея. Wikimedia Commons
Димитър Димитров

Как сме стигнали дотук като вид? Защо сме толкова различни от всичко друго на планетата?

Начинът, по който изглеждаме – големи черепи и мозъци, тела без косми, малки зъби, изпъкнали брадички, слаби мускули и стойка на два крака.

Начинът, по който се държим – изключително сложни и себеосъзнаващи се мозъци, ясна реч и език, изобретателни умове и безкрайно въображение.

Как сме успели да окупираме буквално всяко място на планетата, а дори сме стигнали до етапа, в който можем и да я напускаме.

Единствените сигурни доказателства за нашето еволюционно минало идват от фосили, генетична информация и археологически разкопки. Но ако погледнем например само каменната епоха, няма как да знаем, че ние ще сме видът, който в бъдеще ще превземе цялата планета.

 

Wikipedia

Wikipedia

С всяка година науката напредва все повече и осъзнаваме неща, за които преди дори не сме си и помисляли. Заслужава си да спрем за момент и да направим равносметка. Колко различни сме? И какво може да ни каже еволюционната история за това колко сме специални?

Еволюционната ниша, в която се намираме, започва само преди 8 млн. години, когато сме споделяли общ прародител с шимпанзетата. Homo sapiens, наричан още модерен човек, се появява преди около 200 хил. години.

От гледна точка на човешките поколения, това е доста дълго време – около 10 хил. поколения. Но това е само един миг от историята на живота на Земята. Погледнато по-общо, можем да разделим човешката еволюция на две главни фази. Първата започва преди 7.5 млн. г. и продължава 5 млн. години. Тя се обуславя със същества, подобни на примати, които живеят само в Африка. Известен пример от този период е Люси от Етиопия, която принадлежи към вида Australopithecus Afarensis и е живяла преди около 4 млн. г.

Реконструкция на Люси. Jason Kuffer/Flickr

Реконструкция на Люси. Jason Kuffer/Flickr

Тези предчовешки примати нямали почти нищо общо с нас. Единствените прилики били, че са ходели на два крака, но пък и прекарвали много време по дърветата. Също така мозъците и телата им не се различавали много от тези на модерните шимпанзета. Преди около 3 млн. години се появява родът Homo и започва бавната трансформация към човек. Мозъкът става все по-голям, тялото започва да придобива познатия ни сега външен вид, мускулите започват да отслабват. Вероятно в този период и телесното окосмяване започва да намалява.

Интересното е, че най-ранните каменни инструменти, откривани някога, са на 3.5 млн. години, т.е. изобретени са от съвременниците на Люси, които имали доста по-малки мозъци. Някои археолози смятат също, че най-ранните представители на рода Homo (в частност Homo erectus) са можели да запалват и контролират огъня.

Огънят е от голямо значение, защото чрез него нашите предци вече са били способни да готвят храната си. Но най-старите доказателства за огън са на 300-400 хил. г. Това са обгорени кости и пепел, открити в пещери. Смята се, че тези огнища са дело на Homo heidelbergensis или на най-ранните неандерталци.

Реконструкция на Homo heidelbergensis. Senckenberg Research Institute.

Реконструкция на Homo heidelbergensis. Senckenberg Research Institute

Homo heidelbergensis вероятно е общият предшественик между нас и неандерталските ни братовчеди. Успял е да се разпространи из Африка, Европа и Азия.

Едно от най-интересните места за изследване на ранни човешки фосили е Бездната на костите (Sima de los huesos) в северна Испания. Дотук са открити над 6 500 човешки фосила, някои от които са на повече от 500 хил. г. Костите са трупани едни върху други, което означава, че са поставяни нарочно. Затова и някои археолози смятат, че това е индикация за погребален ритуал.

Бездната на костите. Wikipedia

Бездната на костите. Wikipedia

 

И това е много преди на сцената да се появи Homo sapiens. Също така знаем, че ДНК анализът на костите сочи, че тези хора са били свързани еволюционно с неандерталците.

Ако преди 500 хил. години човекоподобните видове са имали представа за погребални ритуали и готвене на храна, то какво е уникално при Homo sapiens? Истината е, че не е много.

Антрополозите използват термина „модерни хора“, или дори по-скоро „анатомично модерни хора“ като взаимно заменим с термина „Homo sapiens”. В смисъла на тези понятия влизат всички фосили, които наподобяват физически това, което виждаме на планетата днес или в близкото минало. Другата концепция е „поведенчески модерни хора“, която се използва от археолозите за различаване между сегашното поведение и това от преди. Бихте казали, че тази концепция е безсмислена, защото не се различава от тази за „анатомично модерните хора“, но всъщност не е толкова просто.

Реконструкция на ранен представител на Homo sapiens. Senckenberg Research Institute

Реконструкция на ранен представител на Homo sapiens. Senckenberg Research Institute

Най-ранните кости, наподобяващи тези на модерните хора, са открити в Африка (Танзания, Етиопия, Южна Африка) и са на около 220 хил. години. Бихме ли ги считали за анатомично модерни хора? Тези човеци са имали кръгли черепи, голям обем на мозъка, малки зъби и фини челюсти с изпъкнали брадички. Анатомично модерните хора са се запътили към западна Азия преди около 100 хил. г.

Откога са първите доказателства за поведенчески модерни хора? Каменните оръдия на труда не ни дават реална информация за първите 100 хил. години от съществуването ни като отделен вид. Точно така, има 100 хил. години разлика между появата на анатомично модерни хора и тази на поведенчески модерните хора. Странно, нали?

Неоспоримото доказателство за ум, наподобяващ този на модерния човек, би било символичното мислене. От това, което знаем за света, ние сме единственият животински вид, който е способен да създава символи. Шимпанзета са обучавани да използват езика на знаците или прости пиктографски езици, но те не са ги изобретили, а само ги ползват. Как може археологията да ни покаже първоизточника на такова мислене?

Археолозите посочват като най-ярки примери създаването на бижута, боядисването на телата при погребални ритуали, кремирането на мъртвите и пещерните рисунки. Също е важно да се спомене, че някои територии на Земята като пустините, дъждовните гори, арктическия кръг и дори сибирските степи са заселени чак след появата на модерните хора. Преди това нашите предшественици просто не са могли да стигнат до тези места и да оцелеят там. Ставаме гъвкави по отношение на диетата, поведението и технологиите си само преди около 100 хил. г. Защо от появата на вида ни минават повече от 100 хил. г. преди да успеем да покажем брилянтните си умове?

Едно от възможните обяснения е, че по това време се случва революция – появата на сложния човешки език, която би трябвало да е свързана с определена генна мутация. Главният кандидат е генът FOXP2, който се свързва с развитието на нормалната човешка реч. Неандерталците и шимпанзетата също го притежават, но при хората е мутирал по специфичен начин, който не се среща при други видове.

По ирония на съдбата, колкото повече напредваме научно и технологично, толкова повече въпроси изникват. Има само около 100 гена, които ни различават от неандерталските ни братовчеди и повечето от тях са свързани с имунната система, кожата или усещането за мирис. Принудени сме да се вгледаме в малките биологични разлики в еволюцията ни, които са ни помогнали за огромния скок.

Почти незабележими промени са имали огромни последствия за съществуването ни като вид и, както изглежда, за съдбата на цялата планета.

Оригиналната статия е дело на Дарън Кърно (Darren Curnoe) и е публикувана в The Conversation.

Ancient Origins

Категории на статиите:
Антропология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори