Колкото повече разбират изследователите за сърбежите, толкова по-сложна картина се представя пред тях.
Защо ни е приятно да се почешем? Този прост въпрос не на шега заинтересувал изследователите от Медицинската школа на университета в Темпъл (САЩ), които решили да изяснят какво се случва в човешкия мозък в момента, когато се чешем.
Може да се очаква за усещането за сърбеж в мозъка ни да отговаря някой конкретен център и този център вероятно влиза в системата за кожната чувствителност.
Действително такова сензорно средоточие е открито, но неговата работа не се ограничава само с това: сърбежът и почесването се съпровождат от активността на цяла редица области от мозъка, сред които има отговорни за мотивацията, чувството за удовлетворение от наградата, чувството за удоволствие; на чесането се отзовавали дори центровете, без които формирането на зависимостите не минава.
Освен това чувството за сърбеж и почесването им действали по противоположен начин, тоест ако сърбежът активирал едни от тези нервни центрове, то почесването ги изключвало. И голям ефект можел да се наблюдава тогава, когато човек се почесвал сам, а не когато го чешел някой друг.
Може, разбира се, да си зададем въпроса, защо такъв прост и очевиден експеримент се прави едва сега (резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE)? Обяснението може да е, че дълго време усещането за сърбеж се е разглеждало като много мека разновидност на болката, така че всички изучавали болката, а не сърбежите.
После обаче ситуацията се променила – за сърбежите се намерили и специални нерви, и специални молекулярни рецептори, които се отличавали от болковите. Чесането започнало да се разглежда от всички страни – от невробиологични до мелекулярно-генетични.
С натрапчивото чувство за сърбеж са свързани някои тежки болести, когато човек се разчесва буквално до кръв без всякакви видими причини, затова не бива да се учудваме, че след отделянето му от болката чесането е започнало да се ползва с повишено научно внимание.
Една от причините, поради които се чешем, е изхвърлянето на хистамин от кожните клетки, който възбужда сърбежните рецептори. Такава реакция се случва например, когато ни ухапе комар и в този случай облекчение може да дадат антихистаминовите препарати. Но понякога антихистаминовите препарати не действат (да речем, при псориазис, екзема, някои видове рак, бъбречна недостатъчност), макар че човек явно го сърби.
Нови изследвания сочат, че не само хистаминът може да предизвика сърбеж, но и други вещества, които се отделят от клетките, участващи във възпалителния отговор, при това реагират три различни типа нервни клетки. Очевидно за борбата с чесането трябва да се създаде средство, потискащо и тяхната активност.
Често сърбежите се засилват с възрастта и това може да се забележи не само при хората, но и при маймуните. С помощта на маймуните, разбира се, сме успели да разберем за какво става дума – оказва се, че в участъците от тялото, където се засилва сърбежът, се наблюдава повишена активност на гена гастрин-освобождаващ пептид (GRP). Очевидно този пептид може да стане още една мишена при създаването на средства срещу чесане.
За съжаление натрапчивите сърбежи и до днес обикновено се оценяват като всеки психиатричен симптом. Тоест човек се лекува от неврози и депресии и далеч невинаги се ограничава с психотерапевтични препарати.
Остава да се надяваме, че резултатите от тези изследвания накрая ще бъдат възприети от медицината, а лекарите, преди да изпишат на пациента антидепресанти, първо ще проверят дали причината не се крие в неправилната работа на сензорните неврони.
