Съвсем доскоро границата между вирусите и клетките беше ясно различима – клетките са големи и имат в генома всичко, което им е необходимо за живот и размножаване.
Вирусите – обратното, са малки и за размножаване са принудени да „арендуват“ клетъчните молекулярни машини.
Ето че тази граница между вирусите и клетките в някои случаи се оказва малко размита. Първо, съществуват бактерии и археи с много малък геном – те не са в състояние да синтезират белтъци, нуклеотиди и аминокиселини и не могат да живеят извън своя стопанин.
От друга страна, в последните години започнаха да се откриват вируси един от друг по-големи – след мимивирусите се появиха мегавируси, а след тях – и пандоравируси. Всички те се отличават както с общи физически размери, така и с размерите на генома, които може да са по-големи от много клетъчни геноми. Следователно в тях са закодирани доста повече белтъци, отколкото при обикновените вируси.
Шампиони сред вирусите гиганти досега бяха пандоравирусите, но ето че дойде време и те да отстъпят водещата позиция – изследователите от университета Aix-Marseille (Франция) заедно с руските си колеги от Института по физико-химични и биологични проблеми на почвознанието към Руската академия на науките открили във вечния мраз вирус, който се оказал още по-голям.
Образците лед от Сибир били размразени, като позволили на вируса да зарази амеби, които също били открити във вечния мраз. Възрастта на образците с вируси е 30 000 години.
Учените описват находката си в сп. PNAS. Вирусът е наречен питовирус (Pithovirus sibericum); размерът на неговата капсида е 1,5 мкм и превъзхожда пандоравируса с 0,5 мкм. Външно пито- и пандоравирусите си приличат. Но Pithovirus може да се нарече най-голямото по размери „тяло“, но не по размер на генома, който при него се оказал сравнително малък – общо 600 000 нуклеотидни двойки (при пандоравируса ДНК се състои от 1,9 и 2,5 млн. нуклеотидни двойки). Във вируса има доста свободно място, незаето от нуклеинова киселина, и част от него е запълнена с белтъци, синтезиращи РНК.
Геномът на питовируса не е голям не само количествено, но и качествено – той кодира само 467 белтъка (сравнете ги с 1000 и 2500 при пандоравируса). Питовирусът се е отказал от тези гени, които образуват най-удивителната черта на гигантските вируси – от гените на белтъчния синтез и енергийния метаболизъм. Тоест в този смисъл той повече прилича на обикновените вируси, отколкото на останалите гиганти.
От друга страна, в ДНК на питовируса са открити много повтарящи се некодиращи последователности, което за вирусите не е много характерно. И големи, и малки, те се стараят по възможност да икономисват място и не изразходват ДНК за безсмислени копия.
Съставът на гените при Pithovirus се оказал доста своеобразен. Едва една трета от тях приличала на гените, познати на изследователите, и това сходство се дели между бактерии, еукариоти и други вируси. Генетично родство с други гигантски вируси не било открито.
Но независимо от разликите с другите гигантски вируси, питовирусът, както и те, паразитира върху амебите. Колкото до възможността за заразяване на други организми, то едва ли питовирусът е способен на това.
Впрочем да не забравяме, че е изваден от вечния мраз и ако той все пак се разтопи от глобалното затопляне, то кой знае какви инфекциозни изненади ще се пробудят в нашия свят след хилядолетен сън.
