НАСА ще продължи мисията LCROSS, за да добива вода на Луната

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Десетилетие след като НАСА изпрати ракета, която целенасочено разби в южния полюс на Луната, оставяйки купчина от отломки, които обаче разкриха огромни запаси от лед под безплодната лунна повърхност, космическата агенция сега реши да продължи от мястото, където нейният малко запомнен проект спря.

Така наречената LCROSS мисия бе изпълнена набързо преди 10 години в сложен орбитален танц – „самоубийство“ на два космически кораба и един картографиращ спътник. Тази мисия обаче, се оказа крайъгълен камък в откриването на природен лунен ресурс, който може да бъде ключов за плановете на НАСА за обновяване на изследването на Луната с пилотирани кораби, а в по-далечни години и за посещения на Марс и по-далеч от него.

„Мисията на LCROSS беше смяна на играта“, казва шефът на НАСА Джим Бриденстийн пред Ройтерс, добавяйки, че след като водата е била намерена, САЩ „трябва незабавно да можем да разберем как да я използваме, тъй като нацията променя посоката ни към Луната. „

Агенцията вече има шанса да продължи пионерската мисия, след като вицепрезидентът Майк Пенс през март разпореди НАСА да кацне с хора на лунната повърхност до 2024 г., ускорявайки целта за колонизирането й и превръщането й в плацдарм за евентуални мисии до Марс.

Бриденстин казва, че Луната държи милиарди тонове воден лед, въпреки че точното количество и това дали присъства като големи парчета лед или е комбиниран с лунната почва, остава неизвестно. За да разбере това, преди астронавтите да пристигнат на Луната, НАСА работи с някои компании за изпращане на роувъри на лунната повърхност до 2022 година.

„След това трябва да излезем на повърхността с роувър, за да проучим местата подходящи за наличието на вода, да пробием сонда и да определим колко е подходящо за добив“, заяви Джак Бърнс, директор на Мрежата за проучване и космически науки в Университета в Колорадо.

Вместо да изстрелват скъпи товари с гориво от Земята, учените казват, че лунната вода може да бъде извлечена и разградена до двата й основни компонента – водород и кислород, което потенциално ще превърне Луната в горивен резервоар за мисии към по-дълбоки части на Слънчевата система.

Седмици преди удара на LCROSS в повърхността на южния полюс на Луната, времевата линия на разработката на мисията беше определена, като „лошо бързане към финалната линия“, казва Тони Колапрет, главен изследовател на LCROSS, пред Reuters. „Искахме да направим възможно най-голяма дупка, за да извлечем колкото се може повече материали от сенките й на слънчевата светлина“, казва Колапрет, описвайки необичайно бързата програма с помощта на технология, която никога не е била използвана в космоса преди това.

Инженерите и ръководителите на мисии използваха бизнес фразата „отворено кимоно“ за да разкрият фирмена информация, характеризираща скоростта на развитие на програмата и необходимостта от ясни и отворени линии за комуникация между изпълнителите и НАСА. „Това почти се превърна в мантра за проекта“, казва Колапрет.

Настоящата лунна програма също „принуждава да бъдат направени някои промени в НАСА“, добавя той, който програмата вече претърпя поредица от промени в управлението на високо ниво и закъснения, свързани с публично-частните усилия за възобновяване на космическите полети на САЩ.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори