Защо погрозняваме, когато плачем

Чувствате ли се ужасно, когато животът изглежда безрадостен и безизходен?

Какво може да се каже тук, освен че се случва на всеки. А някои понякога се чувстват толкова „нещастни“, че отпускат душа и си поплакват както трябва и външният им вид започва да съответства на настроението.

Има съвсем конкретни научно потвърдени обяснения защо сълзите, особено емоционалните или, както ние казваме – горчивите, обикновено се съпровождат с подути червени очи и също толкова подпухнало червено лице.

Почервеняването на очните ябълки се обяснява с две различни причини. Преди всичко нашите очи са лишени от постоянния запас течност, от резервоара, скрит някъде непосредствено зад слъзните канали, където се е намирал в пълна готовност, в случай че ние, докато си гледаме сериала, изведнъж видим потресаваща сцена, толкова трогателна, че не се сдържаме…

Уви, слъзната течност трябва да бъде доставена някъде отдалече и за нейното пристигане се използват капилярни кръвоносни съдове, разположени около нашите очи. Съдовете се препълват с течност, разширяват се в този момент стават доста по-видими от обикновено.

Второ, всеки от нас е забелязал, разбира се, че в момента когато чувстваме напиращите в гърлото ни ридания, дишането престава да е ритмично и равномерно. Това води дотам, че първо нашият глас се променя, и то далеч не в посока благозвучност, а след това и целият външен вид става глуповат и неугледен.

От дишането на пресекулки почервенява нашето лице. В този момент кравотокът, осигуряващ кислород за дробовете, се нарушава. От това нараства налягането във венозната част на нашата кръвоносна система, която отговаря за обратната доставка на кръв към сърцето.

Това на свой ред предизвиква разширение на съдовете, а като резултат – нашите очи и лице стават толкова неприятно червени и подпухнали.

От всичко дотук следва изводът: ако всичко е толкова лошо, тъжно и сърцераздирателно, то преди да дадете воля на сълзите, може би си струва да погледнете в огледалото и да премислите.

Или ако решите, че външният вид трябва да съответства на душевното ви състояние, тогава е по-добре изобщо да не поглеждате в огледалото.