Защо Тихият океан е с 20 см по-висок от Атлантическия?

Световният океан на практика представлява един огромен воден басейн. Въпреки това при Панамския канал съществува точка, в която Тихият океан е с няколко десетки сантиметра по-висок от Атлантическия.

Въпреки разпространеното схващане, че океаните на Земята са едно голямо, взаимосвързано водно пространство, се оказва, че това не е съвсем вярно.

В действителност един океан може да бъде малко по-висок от друг.

Ярък пример за това е Тихият океан, който се намира на по-високо ниво от Атлантическия, пише IFLScience.

Според данни на НАСА, разликата може да варира в зависимост от различни океански и атмосферни условия.

Но, средно, Тихият океан е с около 20 сантиметра по-висок от Атлантическия.

Това се обяснява с факта, че водите на Тихия океан са по-топли, по-слабо солени и с по-ниска плътност.

Фактори, за които е известно, че могат да предизвикат промяна в обема на водата.

Океанските течения, преобладаващите ветрове и приливните сили също могат да изтласкват вода към континенталните краища, причинявайки нейното „натрупване“ в определени региони.

Друг фактор е гравитационното привличане на континентите, островите и дори подводните планини.

То също оказва незабележимо въздействие върху повърхността на океана.

Въпреки че повърхността на океана изглежда плоска, това не е съвсем така – и не става въпрос само за вълните и приливите.

Изследвания показват, че на места морското равнище може да се колебае с цели 3 м.

Причината за това е сложна комбинация от температура, соленост, циркулация и гравитация.

Трябва да се отбележи, че тази неравномерност на морското равнище дълго време е била един от спорните моменти, повдигнати при планирането на Панамския канал.

В крайна сметка обаче тя не се оказва толкова значителна.

Много по-сериозни предизвикателства са били пресеченият терен, гъстите джунгли и блатата, гъмжащи от болести, разположени на Панамския провлак.

Според учените именно тези сериозни географски и екологични проблеми до голяма степен са причина за провала на френския опит за изграждане на канала в периода 1881-1889 г.

Проектът е ръководен от Фердинанд де Лесепс, френски дипломат и идеен вдъхновител на успешното строителство на Суецкия канал в Египет.

Авторите на проекта са очаквали подобни трудности при изграждането на Панамския канал: първоначално се е предвиждало строителство на морско равнище и без шлюзове, но проектантите са се заблудили.

За разлика от плоските пясъци на Суец, Панама представлява сурова комбинация от нестабилен и планински релеф.

В резултат на това простото прокопаване на прав канал през Панама се оказва невъзможно.

На инженерите се налага да изкопаят огромни обеми земя, да изградят сложни дренажни системи. И в крайна сметка да разработят начин за преодоляване на планинския релеф с помощта на язовири и шлюзове.

Проектът е изоставен. Работниците непрекъснато стават жертви на епидемии от тропически болести като жълта треска и малария. А непреодолимите инженерни проблеми постоянно забавят строителния процес.

Към 1904 г. САЩ поемат ангажимента и възобновяват проекта за изграждане на плавателен маршрут през Америка. И той се оказва успешен.

Трябва да се отбележи, че централно място в проекта заема сложна система от шлюзове, която издига корабите до езерото Гатун на около 26 м над морското равнище.