Учените предупреждават: активното използване на съвременните технически средства води до интелектуална деградация
„Компютърът е електронен кокаин. Той стимулира фази на маниакална възбуда, след които настъпват фази на депресия.” Това е мнението на невролога от Лос Анджелис Питър Уайброу. Милиони хора по света не могат да си представят живота без интернет, мобилен телефон, смартфон, iPad и прочие електронни джаджи. Ден, дори час без SMS или посещение в интернет социалната мрежа им се струват загубени.
Младото поколение digitale natives, родено в цифровата епоха, не познава времената без глобалната връзка. Хората, които са попаднали в зависимост от електронните играчки, се превръщат в киборги, разговарящи със собствения си смартфон. Средностатистическият американски тийнейджър изпраща 3700 SMS-а – два пъти повече, отколкото през 2007 г.
Многобройни изследвания доказват, че интернет ни затъпява и дори може да доведе до депресия и психическо разстройство. Известно е, че ползвателите на смартфони в очакване на позвъняване чувстват фантомна вибрация, мислейки си, че някой им звъни или е пристигнало съобщение. Умните млади хора се превръщат в роби на екрана. „Интернет краде нашите души, мозъкът се лута в облаци данни, твърдите дискове и паметта на мобилните телефони отнемат остатъците от нашата памет”, допълва Бил Келър, който от 2003 до 2011 г. е главен редактор на New York Times.
Цифрово слабоумие
Списъкът на бестселърите в Германия се оглавява от „Цифровото слабоумие. Как лишаваме от разум себе си и своите деца”. Неин автор е проф. Манфред Спицер, медицински директор на психиатричната университетска клиника в Улм. Той се смята за най-добрия световен познавач на човешкия мозък. „Според изводите от изследвания компютърът е необходим за обучение както велосипедът – за плуване, или рентгеновият апарат за меренето на обувки”, казва Спицер. А интернет и прочие електронни играчки на първо място нанасят вреда на децата.
Когато навлиза ерата на телевизията, учените сигнализират, че три часа пред екрана повишават риска от напълняване и склонността към агресия. И това действително е така. Какво да кажем сега, когато младите хора прекарват в цифровия свят по 7-8 часа на ден?
Цифровите технологии ни лишават от умствена работа. Няма нужда да се напомня, че органът, който не се използва, атрофира. Неизползваните връзки между невроните в мозъка отслабват. Това най-вече се случва в главата на зависимия от интернет човек. Изследвания на учени от Колумбийския университет в Ню Йорк са доказали, че хората, ползващи Google и Уикипедия запомнят не информацията, а само къде могат да я намерят. Безспорно Мрежата е съкровищница на уникални данни, но боклукът в нея е неимоверно повече. Трябва да умееш да отделяш зърното от плевелите, а за това са необходими знания. Хората, които не са се учили по традиционните методи, обикновено ги нямат.
Високите цифрови технологии влияят негативно на ориентирането в пространството. Лондонските таксиджии трябвало да знаят наизуст 25 000 наименования на улици и хиляди площади, като по време на обучението им се увеличавали тези области на мозъка, които отговарят за ориентацията. Сега водачите ползват система за спътникова навигация, в резултат на което все по-трудно им е да открият улица или да се оправят с картата. Интернет влияе зле на паметта – телефони и адреси се записват в компютри и мобилни телефони, за рождените дни на роднини и приятели ни напомня Фейсбук.
„Мнемоничните процеси вече не протичат в нашия мозък, тъй като ги пренасяме на електронни апарати”, обръща внимание Манфред Спицер. Все по-трудно става обучението. Тези, които работят с метода на „копи-пейст”, не прилагат никакви умствени усилия и бързо забравят всичко.
Децата не получават сензорни стимули (вкус, мирис, допир). С видео е невъзможно да се научиш да говориш добре, защото звукът и движението на устните не са толкова идеално синхронизирани като в живота. Затова проф. Спицер съветва: децата до 3 години трябва да се държат далеч от всякакви екрани.
Интернет води до самота. Според изследване на Станфордския университет американските момичета на 8-12 години отделят на онлайн контакти почти 7 часа на ден, а на реални срещи – само 2 часа (по време на които пращат SMS-и). Електронните джаджи ни правят нетърпеливи, лишават ни от способността да размишляваме спокойно. Ако човек постои дори няколко минути на опашка, той веднага вади телефона.
Отслабва и концентрацията – хората включват едновременно и интернет, и телевизора, и музика, а мозъкът може да бъде зает във всеки един момент само с една мисъл. Проф. Спицер подчертава, че в мозъка на интернет поколението съединенията между невроните стават по-слаби. Така отрасналите онлайн може да се сблъскат по-рано с болестта на Алцхаймер, слабоумие и други дегенеративни заболявания на мозъка.
Мозъчна атрофия
Спицър недоумява, че този проблем се премълчава. „Ние изпадаме в паника, когато няколко души получат стомашно разстройство от бактерия в салатата, но никой не се безпокои за това, че милиони млади хора, страдащи от компютърна зависимост, буквално са се откъснали от реалния живот. Те са нещастни и за нищо негодни”, възмутен е професорът.
Тезите на немския учен, изглежда, се потвърждават от изследване на китайски изследователи. В Китай, Тайван и Сингапур компютърната зависимост се смята за сериозна заплаха за здравето на нацията. Китайските учени твърдят, че в мозъка на интернет зависимите са открити „аномалии в бялото вещество”, а също „негативни изменения в сивото вещество” – намаляване с 10-20% на областите, отговарящи за речта, паметта и моториката. Колкото повече време прекарва даден човек във виртуалния свят, толкова повече признаци на мозъчна атрофия може да се открият при него.
По резултатите на много изследвания цифровите технологии могат да предизвикат тревожност и дори психически нарушения. Учените от американската Педиатрична академия са създали термина „фейсбук депресия”. Децата, които виждат в социалната мрежа снимките на свои щастливи и усмихнати връстници, се разстройват, защото чувстват, че не могат да се сравняват с тях.
„Такъв опит може да стане по-болезнен от това да седиш самотен в училищния стол, тъй като Фейсбук изкривява действителността. Онлайн е невъзможно да видиш изражението на лицето, езика на тялото, които създават контекста на събитието”, обяснява водещият бостънски педиатър Гвен О’Кийф – един от съавторите на изследването.
Интернет психози
Изследователи от кливлъндския Case Western Reserve University са открили взаимовръзка между изпращането на многобройни SMS-и, посещенията в социални мрежи и стреса, депресиите или суицидните мисли. Израелски учени от Телавивския университет твърдят, че са открили първите случаи на психози, предизвикани от интернет. В конкретния случай става въпрос за три жени на възраст от 30 до 50 години, които завързали в Мрежата отношения с мъже. Те не се срещали с тях в реалния свят, прекарвали много часове онлайн, основно през нощта. И трите прибегнали до психиатрична помощ и лекарства. „Тези пациентки са открили в интернет емоционално убежище и източник на положителни усещания. Психическото им разстройство се проявявало в нарушение на познавателните способности, състояние на тревожност, невъзможност да функционират в обикновена среда. Едната жена получила халюцинации, предизвикани от компютъра. На един мъж пък му се струвало, че някой иска да го отрови, а отровата прониква през пръстите му от клавиатурата”, разказва психиатърът Ури Ницан.
Учените предупреждават, но бурното развитие на съвременните технологии не може да бъде спряно. Трудно е да се каже какви последствия ще има то. Бъдещето ще покаже какви изменения ще настъпят в еволюцията на човека.
Авторът на тази статия по професионални обстоятелства използва интензивно интернет, но няма смартфон, пред който решително предпочита добрата книга. Това е и съветът му към читателите.
Оригинална публикация: Czy internet nas ogłupia?
