В Матрицата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Тази идея не я чуваме за първи път, но сега трима физици теоретици предлагат начин, по който можем да проверим дали живеем в реален свят, или във виртуална реалност. Изследователите от САЩ и Великобритания са изложили работата си в сайта arXiv.org.

Професорът по физика Мартин Савидж от университета на Вашингтон, съвместно с аспирантите Зохрех Давуди и Сайлъс Бин от университета на Ню Хемпшир са решили да намерят начин за проверка на хипотезата. Те изхождали от съществуващите методи за компютърно моделиране на процесите, протичащи в света на елементарните частици.

Всички тези методи имат едно общо свойство – компютърът обработва четиримерна (три пространствени измерения плюс едно времево) решетка на квантовите състояния (решетка на квантовата хромодинамика) и според авторите те едва ли може да се заменят с нещо друго. Теоретично учените са изяснили, че днес по такъв начин нашият свят може да се опише само в малък обем, който е малко по-голям от атомното ядро.

Развитието на технологиите, разбира се, може да увеличи този размер многократно и наистина в много далечно бъдеще (ако човечеството го доживее) ще може да се създаде компютърен модел на Вселената.

Но наличието на този модел може да се открие, наблюдавайки високоенергийните космически лъчи. Тъй като решетката на квантовите състояния не е континуум (в теорията на относителността времето е неотделимо и равнозначно на останалите три координати и зависи от движението на наблюдателя), елементарната частица, преминавайки по диагоналите на квадратните клетки на тази решетка, ще изминава повече разстояние, отколкото ако се движи между точките по ръба на клетката.

Значи принципно пространството не би трябвало да е изотропно (еднородно във всички насоки), тоест в различни посоки космическите лъчи трябва да се държат различно. И ако такава неизотропност бъде открита, това ще означава, че ние сме плод на сложна компютърна програма.

Джим Какалиос, професор по физика от университета на Минесота в коментар на работата на учените твърди, че този бъдещ експеримент нищо няма да докаже.

Ако неизотропен „подпис” на пространството не бъде открит, казва той, това няма да означава, че ние не сме плод на компютърно моделиране – нашите потомци може да използват напълно различни методи на моделиране. Ако неизотропност бъде открита, то това ще означава само, че пространство-времето има особености, за които не сме подозирали.

Впрочем учените, които се занимават с дадения проблем, отбелязват, че независимо дали сме реални, или виртуални, това не оказва никакво влияние на живота ни.

За нашия виртуален произход се говори отдавна – като се започне от Платон, а през миналия век го подхващат фантастите. През 2003 г. Ник Бостром, философ от Оксфорд, публикува статия, в която твърди, че има 20% вероятност да живеем в компютърна симулация.

Признато е, че умствената дейност е резултат от дейността на мозъка – невролозите отдавна са потвърдили това. Така излиза, че точно копие на процесите, протичащи в нашите неврони, ще има същите ум и съзнание, както и живия човек. Човечеството дори е постигнало определени успехи в тази област – вече можем да създаваме изкуствена ретина, синапси, алгоритми, копиращи работата на отделни функции на мозъка, и т.н. Това позволява да се допусне, че потенциално умът и съзнанието може да бъдат записани на харддиск и пренесени във виртуалния свят. Разбира се, на съвременното равнище на технологиите още не сме в състояние да направим това, но теоретично в бъдеще е възможно. Освен това можем да моделираме цели виртуални светове.

След като изчислителните технологии се развият достатъчно, заедно с копирането на съзнанието на харддиск може да се запише нова уникална програма – с ново живо същество. То ще има виртуални очи, уши и т.н., ще може да подава електронни сигнали, каквито получава и нашият мозък. Това ще бъде „матрица” – виртуално моделирана вселена с произволни физически закони. Какво следва от това предположение?

Ник Бостром смята, че след създаването на първия виртуален свят човечеството неизбежно ще започне да създава нови – стотици, може би хиляди и стотици хиляди. Съществата в моделираните светове, ако са достатъчно разумни, също ще започнат да създават свои виртуални светове. Така излиза, че единствен реален свят с една виртуална вселена едва ли съществува. По-скоро или матрица изобщо няма, или те са хиляди, милиони, милиарди.

Кой вариант е реален – има ли матрица, или не? На този въпрос може да се отговори само когато човечеството създаде и започне да увеличава количеството на моделираните светове. И тук възниква най-важният въпрос: а самото човечество в моделирана или в реална вселена живее?

Според Ник Бостром физическата вселена може да бъде само една, а виртуалните – милиарди. Така вероятността ние да живеем именно в матрица, а не в реален свят, е доста висока. Сега смятаме, че нашата Вселена е реална само защото не сме се сблъсквали с моделирани. Но в момента в който подобна технология стане достъпна за нас, ситуацията коренно ще се промени – създаването на моделиран свят ще ни даде основания да смятаме, че самите ние живеем в моделирана вселена.

Има редица причини, поради които не можем да създадем такъв свят – технологични, етични, липса на търсене и т.н. Така, според изчисленията на учения, вероятността в един прекрасен ден да създадем виртуален свят е равна на 20%. Тази цифра съответства на шансовете самите ние да живеем в матрица. Ако препятствията по разработката на виртуален свят се окажат съществени, както изглежда на пръв поглед, то вероятността за неговото създаване намалява до 5-10%.

Категории на статиите:
Загадки

Коментари

  • Личи си че това е хипотеза на философ.
    Не е никаква теория, защото няма доказателства.
    Просто предполага някакви постановки, които уж да му служат като доказателство.
    В момента, въпреки, че сме доста напреднали технически, не може да пресъздадем реален модел на земната атмосфера. Няма достатъчно мощни супер компютри, които да пресъздадат безкрайно многото параметри. Представете си колко още ресурси ще са необходими за пресъздаване дейността на един човешки мозък. А на няколко ? А на няколко хиляди. А моделите на на няколко хиляди животни, растения и организми….
    Представите ли си за какво иде реч ? И колко далеч сме от създаването на някаква виртуална система, пък какво остава за цяла виртуална вселена.

    zapoznat 11 октомври 2016 14:38 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори