Преди един милиард години в нашата галактика се е образувал клъстер от звезди. Оттогава този клъстер е направил четири дълги кръга около ръба на Млечния път. През това време гравитацията на Млечния път е разтегнала този клъстер от едно концентрирано „петно“ до дълга звездна река.
Точно сега звездите от тази река минават сравнително близо до Земята, на около 330 светлинни години. И учените казват, че реката от звезди може да помогне да се определи масата на целия Млечен път.
Астрономите са виждали тези звезди и преди, смесени с много звезди около тях. Но досега не осъзнаваха, че звездите са част от група. Реката, която е с дължина 1300 светлинни години и е широка 160 светлинни години, преминава през огромното, плътно звездно поле на Млечния път.
Данните от 3D-картографиране, направено от космическия кораб на Европейската космическа агенция Гая (Gaia), показват, че звездите в потока се движат заедно с приблизително една и съща скорост и в една и съща посока.
„Идентифицирането на близките потоци от дискове е като търсене на пословичната игла в купа сено. Астрономите гледаха и минаваха през този нов поток от дълго време, тъй като той покрива по-голямата част от нощното небе, но едва сега осъзнават, че е там, и е огромен, и шокиращо близо до слънцето, ”казва Жоау Алвес, астроном от университета във Виена и един от авторите на изследването.
Макар пространството да е пълно с тези звездни потоци, те често са трудни за идентифициране и проучване, защото са добре замаскирани сред околните звезди. Обикновено тези звездни потоци също са значително по-далеч.
„Намирането на тази звездна река, близко до Земята е много полезно, това означава, че звездите в нея не са твърде слаби, нито прекалено замъглени за по-нататъшно подробно проучване,“ казва Алвес.
Учените подозират, че звездни купове, като този, който в крайна сметка са се превърнали в тази звездна река, могат да разкрият как галактиките получават звездите си. Но в голяма, тежка галактика, подобна на Млечния път, тези клъстери обикновено завършват с раздробяване, гравитацията привлича отделни звезди в различни посоки.
Този поток от звезди обаче, е достатъчно голям и достатъчно тежък, за да остане непокътнат (макар и разтегнат и разсеян значително в сравнение с началото) през милиарда години, докато е обикалял галактическия център.
Учените предполагат, че може да има повече звезди в потока от тези, които се намират в първоначалните данни на Гая.
