Как преди 100 години са виждали днешния ден?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

"Една нощ в операта", Албърт Робида, 1882 г.
"Една нощ в операта", Албърт Робида, 1882 г.
Ивайло Красимиров

В началото на ХХ век хората са запленени от възможностите, които идват от новите технологии. Електроенергията става все по-използваема в производството и живота на хората, появяват се нови машини облекчаващи труда, автомобилите стават все по-масово използван транспорт. Самолетите вече не са научна фантастика. Какъв са си представяли света след 100 години хората от началото на ХХ век? Какво са очаквали да се случи и как са мислели, че ще се промени животът след 100 години?

Много от направените прогнози преди 100 години са се оказали верни – от масовото използване на автомобилите и самолетите до бързото разпространение на информацията по света, това е част от ежедневния живот днес.

В студен февруарски ден на 1917 година изобретателят Александър Бел произнася реч пред завършващите випускници на училището МакКинли, реч която днес звучи пророчески.

„Сега е много интересно и поучително да погледнем назад различните промени, които настъпиха и да проследим еволюцията на настоящето от миналото към бъдещето“, казва Бел, след като припомня невероятната революция, извършена само от електричеството и автомобилите. „Като проектирате тези линии на технологичен напредък в бъдещето, можете да го прогнозирате до известна степен и да разпознаете някои възможности, които се отварят за вас“, казва Бел на завършващите училището.

Alexander_Graham_Telephone_in_NewyorkПрез 1876 г. самият Бел е патентовал устройството, известно като телефон, който използва жици за предаване на звука на човешката реч. Това устройство се разпространява бързо, позволявайки на гласовете да преминават огромни разстояния.

През 1915 г. една такава система, но за „безжична телефония“, позволява да се установи гласова връзка между САЩ и Европа, рекорд за най-дългите комуникации по това време. Тогава Бел прогнозира, че „това постижение определено предвещава времето, когато ще можем да разговаряме с човек по цял свят по телефон без жици“.

Бел продължава да мечтае и прогнозира бъдеще, в което тази технология ще позволява на хората да осъществяват дистанционно редица дейности. „Вероятно ще можем да изпълняваме от разстояние почти всяка механична операция, която може да се направи на ръка“, предвижда той. И днес виждаме, че не се е заблуждавал.

Хората преди век са били запленени от възможностите за пътуване, които ще имат в бъдеще. До 1914 г. Ford Motor Company е разработила първата монтажна линия, позволяваща на компанията да произвежда 300 000 автомобила на година. Това постижение кара хората да мечтаят, че ще дойде време в което „всеки човек от Маями до Москва ще може да притежава собствен автомобил.“ В това отношение те не са били твърде далеч – 95% от американските домакинства днес притежават поне по един автомобил. И все пак реалността се разминава с прогнозите отпреди 100 години. Тогава са си представяли днешните автомобили малко по-различни от тези, с които разполагаме.

На 6 януари 1918 г. заглавието на статия във „Вашингтон Таймс“ гласи: „Автомобилът на бъдещето ще бъде изграден като движеща се стая „. Авторът пише за предсказание публикувано в списание Scientific American, което описва колата на бъдещето. Тя ще бъде водонепроницаема и устойчива на атмосферни влияния, със страни, изработени изцяло от стъкло, и седалки, които могат да се преместят навсякъде в автомобила. Тя ще бъде със сервоусилвател на управлението и на спирачките, ще има отопление и малък контролен панел за навигация. Лост за пръстите ще замени волана.

Други прогнози са си представяли, че автомобилите ще се търкалят само на три колела под формата на въздушно запълнени сфери.

Прогнозите от началото на 20-те години на миналия век са запленени от идеята, че нашето ежедневно пътуване няма да се ограничи само по суша. Серия от пощенски картички, създадени между 1899 и 1910 г. от френския художник Жан-Марк Коте и неговите сътрудници показват, че до 2000 г. хората ще завладеят небето и морето и ще пътуват без ограничения по въздух и вода.

car-future-1917a

Нашите предшественици преди 100 години са мечтаели най-много за въздушните пътувания. Това е логично, братята Райт правят първия си успешен полет през 1903 г., инспирирайки и други изобретатели и инженери да изпробват безброй различни въздухоплавателни средства преди Първата световна война. Като че ли не е изненадващо, че картичките на Коте си представят, че до 2000 г. почти всяка форма на транспорт ще бъде по въздуха. Авиационни таксиметрови услуги, плаващи дирижабли, въздушни бойни кораби, летящи пощальони и въздушен обществен транспорт се появяват в причудливите изображения на художника.

Някои въздухоплавателни средства, като авиационна спасителна служба или самолети, оборудвани за военни действия, сега са част от ежедневието (макар че все още не разполагаме с „френския невидим самолет“, който Scientific American прогнозира през 1915 г., че ще лети след сто години). Другите предсказани технологии, като лични полетни устройства, които позволяват на хората да ловуват или да играят тенис във въздуха, могат да станат реалност в близко бъдеще, след като станат достъпни въздушните индивидуални джетове.

Всъщност, личните летателни машини са важна характеристика на 21-ви век, както се предвижда в края на 19-и и началото на 20-и век – особено концепцията, че личните летящи коли ще станат обичайно нещо. Още викторианци, като например художникът Албер Робида през 1882 г., приемат, че небето ще бъде изпълнено с летящи коли до 2018 г.

В изданието за наука и изобретения от май 1923 г., писателят за научна фантастика Уго Гернсбиск описва визията си за тези летящи коли, които той за първи път нарича „хеликоптер“, като решение за автомобилния трафик, който вече видял да задръства улиците на Ню Йорк.

Градът на бъдещето, 1928 г.

Градът на бъдещето, 1928 г.

Може и все още да нямаме летяща машина, паркирана във всеки гараж, но организации като UBER , НАСА, руската отбранителна компания Калашников, Тойота, готвеща се за олимпиадата през 2020 г. и многобройни по-малки компании разработват лични летателни коли, така че и това може да не е далечна перспектива.

През 1900 г. учителят и писател Джон Елгрит Уоткинс, младши, написал статия за Женски вестник, озаглавена „Какво може да се случи през следващите сто години“. С поглед към новия век, Уоткинс си представя един свят, в който технологията не е оставена в ръцете на индустрията или на военните, а вместо това тя е насочена към отделния човек и работи за негово забавление и удобство.

Въпреки че не е предвидил телевизията точно в сегашната й форма, Уоткинс прогнозира, че технологията един ден ще доведе до това, далечни концерти и опери да се гледат и слушат в частни домове и да звучат „съвсем хармонично“, а „хора и неща от всякакъв вид ще бъдат поставени в центъра на фокус на камери, свързани електрически с екрани в противоположните краища на света, като ще имат хиляди километри обхват“. Той също така предсказа, че цветните снимки един ден ще бъдат бързо предавани по света и че“ ако например има битка в Китай, моментните снимки на най-важните събития ще бъдат публикувани във вестниците само след час“.

Преди сто години Уоткинс прогнозира, че технологията ще промени нашите домове и нашето хранене. Макар че машинно охлаждащият хладилник не е бил измислен до 1925 г. и няма да се използва широко до 40-те години на миналия век, Уоткинс прогнозира, че „хладилниците ще държат големи количества прясна храна за дълго време“ и че „бързоходните хладилници по суша и море „ще доставя плодове и зеленчуци от цял свят, за да осигуряват продукти извън сезона. Той дори прогнозира развитието на доставките за бързо хранене, като очаква „готови ястия … поднесени топло или студено в частни къщи“. Той вярва, че тези доставки на храна ще заменят домашното готвене изцяло (за някои градски обитатели с безпроблемни сметки, това не е твърде далеч от истината) като ще пристигат с „автомобилни вагони“.

Някои от прогнозите на Уоткинс може и да са близо до реалността, но той е доста далеч от други аспекти на живота в 21-ви век. Мислел си е, че човек ще е унищожил вредители, като хлебарки, мишки и комари, както и всички диви животни, които биха съществували само в менажери. Тази прогноза е била изненадващо често срещана в началото на 1900 г. Въпреки че сега преминаваме през редица проблеми за околната среда, причинени от човешката дейност, можем да бъдем благодарни, че не сме достигнали нивото, което повечето викториански футуристи са очаквали. Това не е свят, в който повечето от нас биха искали да живеят.

Франция през XXI век, Кино - кореспонденция

Франция през XXI век, Кино – кореспонденция

Уоткинс също смята, че хората биха се превърнали в супер вид, с физическо възпитание, започващо още в детската градина и „мъж или жена, които не могат да изминат без проблем пеша разстояние от 10 мили (16 км) ще се считат за слаби“. За съжаление, нашият глобален проблем със затлъстяването показва, че действителността всъщност е доста различна.

Може би най-изненадващите прогнози от миналия век, които са се сбъднали, са за изкопаемите горива и за околната среда. Ярките умове от началото на 20-и век вече са виждали, че един ден ще трябва да се откажем от нашия навик да използваме изкопаеми горива.

Още през 1896 г. Сванте Аренус изчислява, че удвояването на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата ще повиши температурата на Земята между 8 и 9 градуса по Целзий. Арениус е вдъхновен от изумителното откритие на неговия приятел Арвид Хьогбом, който осъзнава, че човешката дейност освобождава въглероден диоксид приблизително със същата скорост като и природните процеси. Поради скоростта, с която индустриалните държави са изгаряли въглища през 1896 г., Арениус е вярвал, че затоплянето на климата, причинено от човека, няма да достигне проблемни нива и след хиляди години. Но когато 12 години по-късно, през 1908 г. публикува книгата си, в която се опитва да обясни еволюцията на вселената пред масова аудитория, тази скорост се е увеличила толкова много, че той вече е убеден, че количеството въглероден диоксид в атмосферата може да се удвои само след няколко века.

Франция през XXI век, Кит - автобус

Франция през XXI век, Кит – автобус

„Потреблението на въглищата и нефта се увеличава, а те са налични в строго ограничени количества“, казва Александър Греъм Бел в споменатата реч от февруари 1917 г. И продължава, „можем да вземем въглища от мината, но никога не можем да ги върнем там. Можем да изпомпаме нефт от подземни находища, но никога не можем да ги зареждаме отново. Потреблението на въглищата и петрола в света е станало толкова голямо, че вече можем да измерим времето до края на доставките. Какво да правим, когато нямаме повече въглища или нефт?“, пита Бел.

Макар относно сроковете той да не се оказва прав, Бел предвижда, че един ден може да е възможно да се генерира енергия от приливите и вълните или че ще „използваме лъчите на слънцето директно като източник на енергия“.

Категории на статиите:
Технологии

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори