Астрономи станаха свидетели на изключително необичайно космическо явление – те успяха да открият следи от полярно сияние в атмосферата на кафяво джудже в съзвездие Лира , става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
„Кафявите джуджета заемат междинно положение между звезди и планети и нашите резултати дават още повече аргументи в полза на това, че те се явяват „напомпани“ планети, а не неуспели звезди. И преди това знаехме, че в атмосферата на такива джуджета има облаци, макар и от такива минерали, каквито на Земята съставляват основата на скалите, и сега знаем, че на тях също се случват мощни полярни сияния“, казва Стюарт Литълфайър (Stuart Littlefair) от университета на Шефилд (Великобритания).
Ученият и колегите му извършили откритието, като наблюдавали кафяво джудже в съзвездие Лира с радиотелескопа VLA и хавайската обсерватория Кек, работещ в оптичния дипазон.
Кафявите джуджета са наричани от астрономите преходни обекти между звезди и планети. Масата на такива неосъществени звезди е по-малко от 7% от масата на Слънцето – прекалено малка за възникването на термоядрени процеси в техните недра. Затова кафявите джуджета постепенно угасват и се охлаждат.
Както обяснява Литълфайър, за последните години учените са открили редица необичайни черти на кафявите джуджета – наличието на метеорология на тях, оловни и минерални „облаци“ и редица други свойства, които накарали мнозина астрономи да смятат, че всъщност те се явяват много големи планети, а не звезди.
Вниманието на авторите на статията привлякло джуджето LSR J1835+3259, разположено сравнително близо до Земята – то се намира само на 18 светлинни години от нас. Толкова малко разстояние позволило на учените да открият още едно удивително свойство на кафявите джуджета, което ги приближава до планетите.
Когато учените започнали да анализират данните от VLA, те открили, че от това джудже периодично се излъчват ярки снопове радиовълни, чиято сила периодично нараствала и спадала, и които били поляризирани по необичаен начин. Това сочело, че източникът на лъчението се намира на повърхността на LSR J1835+3259 или че то се въртяло заедно с него.
В опит да разкрият неговата природа, Литълфайър и колегите му изучили снимки на LSR J1835+3259 в оптичния диапазон. В този момент те разбрали, че тези вълни се изработвали от мощно полярно сияние.
За факта говорело това, че яркостта на кафявото джудже, бледо и изключително стабилно по своята природа, доста силно се променяла с въртенето на този обект. Силата на това сияние няколко пъти превишавала тези, които се наблюдават на Земята, и била около пет пъти по-ниска от най-мощните полярни сияния на Юпитер.
„Винаги съм искал да видя полярно сияние на Земята, но досега не съм имал възможност да посетя севера и да го зърна. Изключително иронично изглежда това, че ми се даде възможност да стана свидетел на полярно „светлинно шоу“, много по-ярко и мощно, не тук, а в на десетки светлинни години от Земята“, заключава Литълфайър.
