Понякога виждаме нещо, което го няма. Този механизъм е присъщ не само на хората с тяхното въображение, но и на животните.
Маймуните, които получавали награда след визуален сигнал, после виждали картината дори при получаване на угощение без какъвто и да е стимул.
Приблизително така работи и „магическото мислене“, каращо хората да поставят основи под своите успехи и нещастия.
Учените от Льовенския католически университет в Белгия са провели експеримент с макаци резус. Изследователите показвали на животните изображение, след което им давали награда – чаша със сок.
След като почерпката започнала стабилно да се асоциира с показаното изображение, условията се променили – давали чаша сок на макаците, но им показвали само чист екран. Магнитно-резонансната томография показала, че зрителните центрове на животните се активират, тоест готвят се за възприемане на показваната преди картинка.
Както съобщават изследователите, зрителните анализатори на маймуните оставали в покой – активирали се само тези отдели от мозъчната кора, които били „тренирани“ в първата част от опита. Получава се, че наградата, свързана с определен стимул или действие, продължава да се асоциира у нас с нея дори при изчезването на този стимул (действие).
Би било любопитно, ако към опита на неврофизиолозите се включат психолозите. Феноменът „магическо мислене“ и представите на човека за изкупление или награда за всяка постъпка е изследван още от Зигмунд Фройд.
В своята работа „Тотем и табу“ Фройд е описвал как се е формирало магическото мислене при древните хора. Поради липсата на други обяснения на околните събития – природни явления, успех или провал при лов, победи или поражения във войните с другите племена – нашите предци са изобретили магически ритуали и са измисляли богове и духове, които управляват събитията от околния свят.
Основополагаща била вярата в това, че с помощта на определени заклинания, ритуални действия или жертвоприношения може да се влияе на околната действителност.
Фройд е описвал примери на подобни подсъзнателни вярвания и при съвременните хора. Карайки се със свой роднина, самият основател на психоанализата счупил скъпа за него статуетка. Анализирайки причините, Фройд стигнал до извода, че е искал да принесе жертва „за изкупление“ на скандала, разбивайки скъп на сърцето му предмет.
Съвременните течения на популярната психология, които твърдят, че „мисълта е материална“ и „позитивно мислещият човек“ ще привлича в живота си съответните събития, може също да се отнесат към разновидностите на първобитното магическо мислене. Напълно е възможно усмихнатият и активен човек по-бързо да постигне успех, отколкото пасивният и раздразнителният.
Ако проведем аналогия с маймуните от експеримента на белгийските учени, ще бъде любопитно да предположим, че човек, на когото просто му е провървяло в живота, може да постави „теоретична база“ под своя успех. Например човек, който печели на лотария, може да смята, че този късмет е компенсация от съдбата за неговия упорит труд в омразната му работа.
Психолозите и психиатрите неведнъж са забелязвали, че зависимите от хазартните игри хора сериозно смятат успеха на рулетка за закономерен резултат, който може да се предвиди. Или служителят, който е чул одобрение от шефа, ще бъде сигурен, че днес особено добре е изпълнил своята работа (дори началникът просто да е бил в добро настроение).
Може да се направи аналогия и с „негативните стимули“ – тоест не с наградата, а с наказанието. За щастие в Льовенския католически университет не са започнали да удрят маймуните с ток или да им крещят, но психолозите отдавна са забелязали, че хората, с които се е случило нещастие, са склонни да търсят рационално обяснение на случилото се.
Това служи за своеобразен защитен механизъм на психиката (както вероятно и при внезапно връхлетял късмет). Човек подсъзнателно смята, че като рационализира своето преживяване, в бъдеще може да избегне неприятната ситуация – да не се разболее, да не го съкратят от работа, да не загуби близък човек и т.н.
С това се обяснява многообразието от разкази за пророчества, „щастливи“ и „нещастни“ съвпадения, които винаги се появяват след катастрофи и терористични актове. Изведнъж става ясно, че бедствието, което се е случило, вече е било предсказано от ясновидци (но никой не ги е чул), че някой имал лошо предчувствие и т.н.
Има и любители на поставянето на „теоретична база“ под възникването на болестите. Действително психосоматичната компонента присъства в много заболявания, но тя може да се търси и анализира само от психолог.
По форуми и разговори може обаче да се чуят твърдения от рода на „ракът е резултат от злото, което сме желали на другите“ или „множествената склероза е проекция на жизнената безизходица и безпомощност“.
В дадения случай домораслите психолози напомнят на маймуната от експеримента, на която дали чаша сок, пък тя сама си доизмислила картината на празния екран.
