Популярната мярка не само ни връща към средновековните времена, но и ни отклонява от същността на проблема, твърди учен.
Смята се, че ако с помощта на съответните медикаменти се блокира изработването на полови хормони, то всякакво желание на педофилите ще отпадне. Така ли е наистина?
Химическата кастрация действа в Австралия, девет щата на САЩ, някои страни на Евросъюза и в Русия. Най-драконовската система се прилага в Чехия.
Както отбелязва Меги Хъл от университета на Западен Сидни (Австралия), практиката показва, че децата не се защитават по този начин. Принудата за приемане на таблетки нарушава правата на човека и толкова.
Представата, че престъпникът трябва да изпита същата щета, която е нанесъл на пострадалия, отвежда към древни времена. Това според изследователката е най-примитивният поглед към правосъдието.
Страните, които е прието да се наричат цивилизовани, са се отказали от такъв подход във всички области на наказателното правосъдие, но по някакви причини по отношение на педофилите, напротив, е настъпило връщане към Средновековието.
„Доброволното „лечение“ с антиандрогенни препарати в замяна престоя в затвора е най-нелепата илюзия за свобода на избора. Може ли да се нарече химическата кастрация лечение? Може ли да се нарече лечение причиняването на вреда? Може ли да се лекува педофилията?“
Хъл подчертава: ако приемът на препарати е пожизнен, то по ефект химическата кастрация с нищо не се отличава от физическата. Ако престъпникът е задължен да пие хапчета в продължение на определено време, то след приключване на „курса“ той не престава да бъде педофил. Тогава какъв е смисълът?
Освен това се нарушава основополагащият принцип на медицинската етика „не причинявай вреда“ (primum non nocere): антиандрогенните препарати предизвикват странични ефекти (например остеопороза), а последствията от продължителния прием още не са изучени.
Всъщност споровете са около въпроса: загубил ли е човекът, извършил толкова страшно деяние, правото на автономия на своето тяло. Но всеки вид наказание, определено от държавата (както в случая – химическата кастрация) трябва да е разумно, тоест пропорционално и завършено.
Освен това специалистите твърдят, че блокирането на изработката на тестостерон при насилниците не води до предотвратяване на рецидива. Много педофили са движени не от сексуални отклонения, а от агресия и желание да доминират.
Споровете за химическата кастрация, смята Хъл, отклоняват вниманието на обществото от същността на проблема – в 90% от случаите жертвата познава насилника. Освен това сред осъдените педофили е най ниският процент на рецидив.
Вместо да се унижават вече наказаните, по-добре би било да се работи с децата, които винаги се страхуват да разказват за насилието над тях, и да се повиши процентът на разкриване на престъпленията.
Вероятно има такива форми на педофилия, които наистина изискват приемането на лекарства, но това трябва да се реши от лекарите.
