Трудът направил от маймуната човек, а от човека – алкохолик

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Работохолиците имат повече шансове да станат алкохолици в сравнение с тези, които предпочитат по-умерено темпо на трудова дейност.

Този забележителен извод са направили финландски изследователи, след като се запознали с цялата достъпна литература по въпроса.

Учените начело с д-р Мариана Виртанен от Финландския институт по хигиена на труда в Хелзинки убедително доказали, че колкото повече време прекарва човек на работното място, с толкова по-голяма вероятност той употребява алкохол над установените от медицината безопасни норми.

Не може да се каже, че екипът на д-р Виртанен първи е открил връзката между продължителността на работния ден и количеството изпити за седмица чашки. Но – образно казано – те не са изобретели велосипеда, а се оказали първите, които този велосипед събрал.

Авторите споменават едновременно няколко „предварителни“, както ги наричат, работи, където се изследвала връзката между количеството работни часове в седмицата и употребения алкохол, но резултатите от тези изследвания според тях не се отличавали с особена статистическа достоверност, пък и изводите им си противоречали.

Хелзинкският екип, в който влизали и учени от Швеция, Дания, Великобритания и други страни, следвайки установената стандартна методика, успели да разгледат всички работи и всички бази данни, където се споменавали „работни часове“, „преработване“, „алкохол“ и т.н., от тях избрали достойни за доверие и публикувани в рецензирани издания, а след това подложили получения масив на два различни вида статистически анализ – така наречения кроссекционен и перспективен (или прогнозен) анализ.

В първия случай (когато от масива данни се отделят различни извадки, например по страни или по възраст на участниците) те анализирали 313 693 души от 14 страни и изяснили, че увеличението на работните часове в седмицата води до повишена употреба на алкохол с 11%.

Другата методика – перспективният анализ, позволяващ да се проследят измененията във времето – довела практически до същите резултати: изследвайки с нея 102 602 души от 9 различни страни, те изяснили, че в сравнение с хората, работещи по 35–40 часа на седмица, тези, които работят по 49–54 часа, имат с 13% повече шансове да попаднат в рисковата група и да си изработят алкохолна зависимост с всичките ѝ възможни проблеми от типа на диабет, цироза, рак, сърдечносъдови заболявания, психически разстройства и т.н.

Авторите напомнят, че в тази група попадат жени, употребяващи повече от 14 стандартни дози алкохол на седмица (една доза е 14 г чист алкохол, например 40 г водка, чаша вино от 125 г или бира с обем 0,33 л), и мъже, превишаващи седмичната доза 21 пъти.

Любопитно е, че според този анализ хората, работещи по 55 часа и повече седмично, са подложени на по-малък алкохолен риск – за тях тези шансове намаляват от 13 до 12%.

Финландските изследователи не обясняват причините за това намаление, но по-скоро или при такова натоварване алкохолът не им позволява да работят пълноценно (проблеми с вниманието, паметта, поведението) или сериозно се влошава здравословното им състояние и ги кара да намаляват дозите.

Повишеното количество алкохол с повишеното количество работни часове се обяснява от Виртанен и колегите ѝ с желанието да се свали излишният работен стрес. Съдейки по работата на нейния екип от последните години, тя изобщо не е във възторг от дългите работни дни.

Изследователката е доказала, че всеки допълнителен час работа увеличава вероятността от депресия, което при 11-часов работен ден може да доведе до проблеми със сърцето, неправилна работа на мозъка и изобщо да предизвика затъпяване.

Сега, когато тя обръща внимание на алкохола, става ясно, че всички тези неприятности не само се предизвикват от упоритата работа, но и се задълбочават от нейната отпускаща „противоотрова“ – алкохола.

Според авторите на статията изводите им потвърждават правилността на директивата на Европейския съюз по работните часове, изискващи те да бъдат не повече от 48 седмично. Мнозина обаче не спазват тази директива.

Любопитно е, че резултатите, получени от финландските учени, са еднакви за всички групи – те не зависят нито от пола, нито от възрастта, нито от социалното положение. Работният стрес се сваля от всички по един и същи начин и в същите пропорции.

Изследването на учените е публикувано ва изданието British Medical Journal.

Категории на статиите:
Еврика!

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори