105 години след Тунгуския метеорит загадката остава
Последно: 1 юли 2013 г. в 07:28
Точно 105 години след взрива над река Подкаменна Тунгуска в Сибир, прогърмял на 30 юни 1908 г., събитието остава енигма. Така нареченият Тунгуски метеорит е едно от най-загадъчните явления на ХХ век. Десетки експедиции, многобройни изследователи и гледни точки успяват само да привнесат по нещичко в разкриването на мистерията, но не и да отговорят на въпроса: каква е била природата на това явление.
Метеоритната хипотеза просъществува чак до 1958 г. Според нея тунгуското тяло е било голям метеорит. Впоследствие става ясно, че тази гледна точка не е в състояние да обясни редица явления, наблюдавани в момента на и след катастрофата. Не е ясно например защо метеоритът се е взривил като бомба и къде е изчезнал? Остават загадка и оптичните аномалии на хиляди километри от катастрофата. И защо в епицентъра на взрива растенията са ускорили растежа си. И как да се обясни магнитната буря веднага след взрива.
Опити да разкрият една от тайните на ХХ век правят не само учените. Интерес предизвиква ядрената хипотеза на писателя фантаст Александър Казанцев. Той съпоставя описанията на разрушенията в сибирската тайга със случилото се след взрива на атомната бомба над Хирошима и стига до неочакван извод. Писателят смята, че на 30 юни 1908 г. не е паднал метеорит, а е претърпял авария космически кораб. На земята се е разбил не самият кораб, а специален модул за кацане. В него имало изследователи от друга планета, които дошли със специална мисия тук.
Вижте още: 20 години руски учен пази отломки от Тунгуския метеорит
Хипотезата за ядрен взрив привлича вниманието на съветските власти през 50-те години на ХХ век. Година след изпитанието на първата съветска атомна бомба (СССР детонира RDS-1 на 29 август 1949 г. на ядрения полигон в Семипалатинск в Северен Казахстан) руското правителство решава да изпрати секретна експедиция в района на тунгуското събитие. Тя е организирана от страшилището Лаврентий Берия, началник на съветските тайни служби и зам.-председател на Министерския съвет по това време. Той свиква съвещание и нарежда да се организира експедиция в района на падналия през 1908 г. Тунгуски метеорит.
„Не се готвим да търсим самия метеорит! – казва Берия. – Но има установен факт – през 1908 г. над сибирската тайга е имало взрив с атомна мощност. Вашата задача е да оцените параметрите на този взрив и неговия произход.“
Експедиция начело с Лука Гасперини от Болонския университет посещава района на събитието през 1999 г. Първоначално не е открита връзка на езерото Чеко с тунгуското събитие, но впоследствие се оказва, че това неголямо езеро има формата на обърнат конус, докато за всички сибирски езера е характерно плоско дъно. Изследването на дърветата наоколо показва, че то е на около сто години, тоест, че се е появило по времето на Тунгуския метеорит. В подкрепа на това заключение е фактът, че езерото не е било отбелязано на нито една карта чак до 1929 г.
© University of Bologna
Още преди тръгването на експедицията Берия изисква цялата информация за геофизичните ефекти, съпровождали взрива над тайгата. Особено интересни са данните от Иркутската геофизична обсерватория, фиксирала интензивно смущение в магнитното поле на Земята няколко минути след произшествието. Оказва се, че подобен ефект е предизвикан от рязко увеличаване на йонизацията в епицентъра, съпътстващо мощен ядрен взрив в атмосферата.
През лятото на 1950 г. членовете на Бериевата експедиция пристигат със самолет в село Ванавара уж като геолози. На „научните работници“ категорично е забранено да разпитват местното население за събитията от 1908 г., но могат да слушат, ако инициативата идва от местните.
Какво се случва на 30 юни 1908 г.?
Над обширна територия на Сибир между реките Долна Тунгуска и Лена северозападно прелита гигантско кълбо. Полетът се съпровожда от звукови и светлинни ефекти и завършва с мощен взрив, който поваля тайгата между реките Кимча и Хушма – притоци на Подкаменна Тунгуска, на 65 км от село Ванавара (Евенкийски автономен окръг).
Взривът прогърмява на височина около 5-10 км в 7,14 часа местно време и в радиус около 40 км взривната вълна поваля гората и унищожава дивите животни.
Ударната вълна предизвиква земетресение, регистрирано от сеизмографите в Иркутск, Ташкент, Тбилиси и Йена, а няколко секунди след взрива Иркутската геофизична обсерватория отчита смущение в магнитното поле на Земята, продължило 5 часа. В следващите нощи над Южен Сибир, Средна Азия и почти цяла Европа небето се осветява в ярки и необичайни цветове, останали в историята като „светлите нощи от лятото на 1908-а“.
Изучаването на последствията от катастрофата показва, че енергията на взрива е била между 10 и 40 мегатона тротилов еквивалент.
Първите изследвания на явлението започват чак през 20-те години на ХХ век. Към мястото на падането на обекта са изпратени четири експедиции, организирани от Академията на науките на СССР и оглавявани от минералога Леонид Кулик.
Научните резултати и изводите от експедицията така и не виждат бял свят. Те се различават от резултатите на следващите експедиции, проведени от Академията на науките и Комитета по метеоритите. Военните специалисти установяват, че падането на гората в тайгата е предизвикано от ударна вълна, причинена от взрив на тунгуския обект, а не от балистична вълна на бързолетящо тяло.
Дърветата носели следи от слабо лъчево изгаряне. Значи взривът наистина е станал на голяма височина или над гората в този момент е имало облачност. По най-скромни сметки мощността на взрива е надвишавала един мегатон, което не изключвало ядрен произход. Но радиоактивността в зоната на тунгуското събитие само на места слабо превишавала фона, а след атомен взрив се наблюдава радиоактивно замърсяване на местността. И понеже взривът бил „чист“, можело да се допусне, че е с термоядрен произход.
Когато се завръщат в Москва, членовете на експедицията изготвят отчет за получените резултати и изводи само в един екземпляр. Сергей Петрович Потапов си спомня, че за тази цел го затварят в кабинет само с пишеща машина и няколко номерирани и подпечатани листа хартия. Но Потапов не може да пише на машина и му се налага цял ден да натиска клавишите с един пръст, страхувайки се да не допусне грешка.
Не следва и обсъждане на резултатите от експедицията. Всички отчети изчезват безследно в кабинетите на чиновниците на Берия.
