Кометата ISON мощно бълва въглероден диоксид

Астрономите, използващи данните от космическия телескоп „Спицър”, успяха да изяснят състава на частиците вещество, губено от кометата C/2012 S1 (ISON), открита от Виталий Невски и Артьом Новичонок на 21 септември 2012 година.

Вече стана ясно, че ISON се разглежда като кандидат за най-ярката комета на столетието, но дали тя ще се вижда на небето в края на годината, много зависи от нейния състав.

Ако компонентите й се изпаряват прекалено бързо, то към момента на максимално сближаване със Слънцето веществото там ще остане много малко.

Сега съставът на изхвърляния от кометата газ вече почти е изяснен. „Ние оценяваме загубата на маса от ISON на 1 млн. кг въглероден диоксид и 54,4 млн. кг прах на ден” – казва Кери Лисе от университета „Джон Хопкинс”, ръководител на изследователската група.

В момента на наблюденията кометата с радиус 4,8 км е била на 502 млн. км от Слънцето, тоест 3,35 пъти по-далече от него, отколкото е Земята. Както и преди остава неопределена нейната маса, оценявана в диапазона от 3,2 млн. до 3,2 млрд. тона. Както всички комети, и тя е топка от мръсен сняг и лед, в която доминират прахът и замръзналите газове от рода на водни пари, амоняк, метан и въглероден диоксид.

Тъй като кометата за първи път напуска облака на Оорт, разположен на 0,1 до 1,0 светлинни години от Слънцето и явяващ се най-отдалеченото от него място в Слънчевата система, не е съвсем ясно колко именно нейният състав ще успее да издържи на въздействието на слънчевите лъчи. Ако доминират лесно изпаряващи се компоненти, то в момента на най-голямото сближаване със Слънцето – на 28 ноември 2013 г., когато ISON се приближи на 1,16 млн. км от него (по-малко от 0,01 а. е.) – вече няма да има какво да се изпарява.

Сега кометата е пресякла снежната линия, тоест точката, където слънчевото излъчване е достатъчно силно, за да изпари въглеродния диоксид. Когато тя мине Главния астероиден пояс и се приближи до орбитата на Марс, астрономите ще могат да разберат започнала ли е да се изпарява водата и да направят по-определени изводи за шансовете за ефектно зрелище в края на ноември.

В други части на спектъра, включително видимата, кометата все още изглежда относително скромно. Впрочем нека първо се порадваме на лятото и да очакваме ISON да освети мрачните дни през ноември.
© NASA/JPL-Caltech/JHUAPL/UCF

Благодарение на пребиваването си в продължение на милиарди години далеч от Слънцето небесно тяло от такъв тип има състав, много близък към компонентите на протопланетния диск от ранната младост на Слънчевата система, когато нейните планетни елементи още не са били формирани.

Затова внимателното изследване на състава на кометата може да ни даде по-детайлна представа за строителните блокчета, от които са се образували планетите преди 4,5 млрд. г., надяват се астрономите.

Източник: Jet Propulsion Laboratory