Някой изпреварил викингите в Северния Атлантик

Не е известно кой първи е дошъл на Фарьорските острови, но той е направил това 500 години преди скандинавците.

Фарьорските острови – далечен архипелаг между Шотландия и Исландия – според поразително археологическо откритие може да са били заселени 500 години по-рано, отколкото смятали учените.

Островите, както се смята, били колонизирани от викингите през IX век. Но датиране на пепел от торф и открити зърна ечемик показало, че хората са се заселили тук някъде между IV и VI столетие.

Фарьорите са станали първият плацдарм извън пределите на Шетландските острови за преход на европейците през Северния Атлантик. Затова получените резултати правят възможни спекулациите, че Исландия, Гренландия и дори Северна Америка са били достигнати по-рано, отколкото се смяташе.

Майк Чърч от университета в Дърам (Великобритания) признава, че нито той, нито партньорът му в изследването Сиймън Арге от Националния музей на Фарьорските острови не очаквали да открият подобно нещо: „Ние взехме проби през 2006 г. за изучаване на средновековните селища на викингите.” Пепелта и ечемика открили под голяма къща.

Преди да сложат торф по поляните и ливадите за повишаване на стабилността и плодородието на почвата, в Северния Атлантик било прието той да се нагрява. Ечемикът не е израснал сам на Фарьорските острови, той е донесен тук от хората. Следователно може да се направи извод, че архипелагът е бил заселен още преди викингите.

Според историка Андрю Дженингс от северношотландския университет мисълта, че викингите са били изпреварени, не е нова. „Фарьорският поет Кристиан Матрас например е писал за това още в средата на ХХ век. Той разглеждал старите системи на полетата, които не се съгласували с разположението на по-късните селища. Но той не е имал ясни доказателства.”

Все още е неизвестно откъде са дошли тайнствените заселници – от Британските острови или от Скандинавия. „Само ирландският монах Дикуил през около 825 г. споменава за пътешествия на ирландски отшелници по островите в Северния Атлантик”, отбелязва Чърч.

Действително, в географския си труд Дикуил описва острови, които не фигурират в други източници от това време. „Много други острови лежат в северния Британски океан. До тях може да се стигне от северните острови на Британия, като се плава по течението два дни и две нощи с платно, напълнено с вятър. Повечето от тези острови са малки, те са разделени от тесни проливи и в продължение на почти сто години отшелниците са живели там, отишли са там от нашата земя, Ирландия, с лодки.”

Дженингс разказва, че идентификацията на тези острови като Фарьорските е била предмет на спор, но сега изглежда убедително, че Дикуил е говорил именно за този архипелаг.

И все пак Чърч подчертава, че неговите находки не е задължително да са свързани с пътешествията на ирландските монаси: „Нашите данни говорят, че колонизацията е станала още по-рано, и са необходими допълнителни изследвания, преди да правим каквито и да било изводи за произхода на тези заселници. Трябва да намерим следи от селищата, които може да се сравнят с вече известните.”

Това ще бъде доста трудно. Останки от ранни селища са доста ефимерни. Освен това Фарьорските острови са обитаеми само на някои места и викингите, естествено, са се устроили, без да ги е грижа за съхранението на местното културно наследство.”

Въпреки това Дженингс е сигурен, че заселниците са дошли от Британия. „Струва ми се по-вероятно да са дошли от Хебридите или Шетландските острови, отколкото от Норвегия. Пиктите от Шетландските острови вече имали кораби по това време и дори вероятно платноходи. Моделите лодки, открити в Ирландия, отнасящи се към около 100 г. пр.н.е., имат мачти. Навярно такива съдове са били разпространени из целия келтски свят. А в Норвегия платноходът се усвоява чак през 700 г.”

Източник: Ars Technica