Как афроамериканците стават още „по-черни” по време на кризи

Социолозите са открили, че афроамериканците стават забележително „по-черни“ в представите на другите жители на САЩ, ако става дума за световна криза.

Изследване сочи за прякото влияние на икономиката върху това как хората възприемат представителите на другите раси. Изводите на учените, резултатите от допитването и фотороботи на „усреднени“ афроамериканци са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.

„Добре знаем, че социално-икономическата пропаст между белите американци и представителите на други раси и малцинства става все по-дълбока във времето на икономически неуредици. Нашето изследване показа, че икономическото неблагополучие променя начина, по който човек възприема лицата на другите хора на визуално ниво, и че това изкривяване може да бъде причина за засилване на неравенството“, казва Дейвид Амодио от Нюйоркския университет.

Амодио и колегата му Ами Крош се опитали да открият отговор на въпроса: защо средното благосъстояние на белокожите американци се е понижило едва с 16% за времето на рецесията в сравнение с 50% за афроамериканците.

Учените провели допитване сред няколкостотин жители на САЩ с европейски произход. Въпросникът се състоял от четири части, всяка от които по явен или неявен начин оценявала расовите стереотипи на доброволците.

Първата част представлявала обикновена анкета от няколкостотин въпроса по най-различни обществени теми. Например учените се интересували смятат ли участниците в изследването, че успехите на афроамериканците в икономиката и политическия живот могат да се отразят негативно на положението на белите хора.

Във втората част социолозите показвали на респондентите серия от 110 портрета колажи от външност на типичен европеец и африканец и ги призовали да ги разделят на расови групи.

Третият блок от експеримента бил „творчески“ – участниците в допитването, без да подозират, съставяли портрет на типичен афроамериканец. На екрана на компютъра се показвали две снимки на лица с много лошо качество, необходимо било да се избере изображението на жител на Африка.

Тайната се заключавала в това, че двете картинки представлявали изкривен портрет на един и същи млад афроамериканец. Обединявайки стотици снимки, които избирал един или друг доброволец, социолозите получили фоторобот на типичния афроамериканец в неговите представи.

Последната част от допитването включвала икономическа игра. Участниците играли ролята на социални работници, помагащи на бедните в САЩ. Учените раздали на доброволците по 15 долара, показали им няколко снимки, получени в хода на предишния експеримент, а доброволците трябвало да разпределят парите помежду им.

В половината от случаите социолозите манипулирали мнението на доброволците, поставяйки 25-и кадър във видеата с лица на хора, на който били написани думи, свързани с кризата: „дефицит“, „ресурси“, „ограничения“, „оскъден“. В други случаи учените просто споменавали кризата и текущите икономически проблеми в САЩ. Това направило афроамериканците в съзнанието на доброволците значително „по-черни“, отколкото те били в действителност.

Амади и Крош смятат, че резултатите от допитването говорят за това, че икономическите проблеми и мислите за тях изкривяват расовите стереотипи и това какви виждаме представителите на други раси и етнически малцинства. Както смятат социолозите, усилията на мозъка за потискане на неприятните мисли за кризата пречат на потискането на осъзнатите и неосъзнатите расови предубеждения.

Според учените този фактор следва да се отчита от правителството на САЩ при съставяне на програми за социална и икономическа помощ.

„Нашето откритие сочи, че ние недооценяваме сложността на изкореняването на расовата дискриминация. Обикновено смятаме, че зрението ни предава картината на околния свят със 100-процентова точност, и затова дори не можем да забележим как нашите убеждения за равенство или неравенство на расите се изкривяват под действието на икономически фактори“, заключава Крош.