Можем ли да спрем лудите учени?

Зловещ план, зад който стоят големи пари, трудно може да бъде спрян, дори ако става дума за съмнителен научен експеримент в открито море.

Ръс Джордж, състоятелен американски бизнесмен с богат списък от спорни идеи, реализира последната от тях през октомври т.г., хвърляйки железен сулфат в северната част на Тихия океан. Целта му била да стимулира бурно цъфтене на планктона, който да погълне въглеродния диоксид в процеса на фотосинтеза, а след това да се спусне на дъното на океана.

Идеи от подобен род витаят сред учените – това е едно от най-разпространените предложения в областта на геоинженерството, комплекс от мерки за въздействие на Земята с цел да се защити цивилизацията от промените на климата. Но Джордж не е написал научен труд за последствията от експеримента в Тихия океан. Той просто го е направил с подкрепата на Haida Salmon Restoration Corporation. Haida се надява, че подобряването на състоянието на океана ще увеличи популацията на сьомгата, от която зависи нейното благосъстояние.

Това не е първият едноличен опит на Джордж в геоинженерството. Но последният експеримент предизвика възмущението на изследователите, които повече от година се опитват да изучат не само потенциалните преимущества, но и възможните негативни последствия на подобен род намеса в екосистемите на Земята. Възниква въпросът: Какво може да спре съвременните луди учени?

Действия според утвърдени правила

„Преди 100 години използването на химическо и биологично оръжие не е било регулирано, тъй като тези идеи са били нови”, казва Джейсън Блексток, физик и специалист в областта на международните отношения в Института за наука, иновации и общество в Оксфорд. Преди 50 години са били въведени първите правила за човека като субект на изследванията.

Но възникващите области на науката изискват разширение на твърдия набор от правила. „Например в текущото състояние на нещата в такива области като генномодифицираните продукти – продължава Блексток, – които се регулират от разнообразни национални норми, но не и от международни протоколи. Или нанотехнологиите – в романа на Майкъл Крайтън малки роботи завладяват и изяждат света (Prey), те могат да станат смъртоносно опасни, ние просто не знаем последствията. Така се появяват много сериозни въпроси за това, което може да се позволи и какво е необходимо да се забрани.”

Геоинженерството е толкова ново и последствията му са толкова значителни, че закон за неговото регулиране още не е създаден. Лиза Шпеер, директор на International Oceans Program към Международния съюз за защита на природата и природните ресурси, подчертава: „Сега няма такава система. Броят на съмнителните планове на учени и бизнесмени, използващи вратички в законите, ще расте в близко бъдеще. Мисля, че ще станем свидетели на все повече подобни идеи.”

Благодарение на Джордж опитите да се проектира климатът чрез въздействие върху планктона вече са привлекли вниманието. „Weatherbird – последното му приключение, беше подложено на широка критика”, казва Шпеер. Експериментът Weatherbird беше причината за ратификацията на Лондонския протокол от 1 май 2008 г. Хвърлянето на тонове експериментално вещество в международни води нарушава протокола. В най-добрия случай експериментът е съмнителен от правна гледна точка, но нито един експерт не го нарича незаконен. Потенциалната възможност да се избегне наказание се крие в това да се нарече това законно научно изследване и да се използва неопределеността на тази фраза. Освен това правилата за използване на международни води са мъгливи, което е добре известно на привържениците на извечната борба на Джеймс Бонд със злодеите. Международни протоколи и мораториуми срещу изхвърлянето на отпадъци в океаните съществуват, но прилагането им трябва да се осъществява от страните, на които принадлежат нарушителите.

„Количеството железен сулфат, хвърлено от Джордж в океана, е капка в морето в глобален мащаб – казва Кен Калдейра, изследовател на атмосферата от Департамента по глобална екология към Института „Карнеги”. – Сигурен съм, че отпадъчните води, постъпващи в океана от крайбрежните градове по целия свят, в пъти превишават изхвърленото от Ръс Джордж. Всекидневно хората съзнателно увеличават хранителните вещества в океана. Във вредата, която човечеството е нанесло на океаните до днес, приносът на Ръс Джордж вероятно е една милионна част.”

Калдейра не се притеснява от количеството изхвърлен железен сулфат, а от това, че Джордж е провел този експеримент тайно. В това се крият сериозни последствия за бъдещето. „Подобни експерименти навеждат на мисълта за съществуването на толкова огромни вратички, че през тях може в буквален смисъл да премине океански лайнер”, добавя Блексток.

Разгласяване на учените, готови на съмнителни експерименти

Обявяването на хората, готови на съмнителни опити или провели такива в миналото, може да бъде добро средство за противодействие на лудостта на учените.

Проблемът е в това, че за такива експерименти може да са разбере предварително само при условие на прозрачност на държавното финансиране или ако ръководителите на изследванията решат да разкажат за тях на други учени или на обществото като цяло. „За подобни дейности обществото не бива да научава постфактум”, Казва Блексток.

Когато хората са информирани за намеренията за провеждане на експеримента преди неговото осъществяване, възниква взаимен обмен на оценки за екологичните последствия и се озвучават опасенията. Например проектът The Spice във Великобритания е още един геоинженерен експеримент за блокиране на част от слънчевата светлина, за да се охлажда планетата. Той е спрян преди две години, тъй като обществената реакция е притеснила финансиращите организации.

Луди или просто отчаяни?

Неотдавна The New Yorker кръсти Джордж „първия геоотмъстител”, „в смисъл, че той се е борил за справедливост, когато системата ни е подвела”. Но какво е било това? Отчаян опит в стремежа към знания или просто използване на вратички в законодателството?

„Преди 10 години в геоинженерството всичко приличаше на идея на полудял учен – казва Блексток. – Честно казано, до днес понякога ставам сутрин, поглеждам тези материали и стигам до заключението, че ние трябва наистина да сме ненормални. Имам предвид, че разпиляването на аерозоли в горните слоеве на атмосферата, за да се охлажда планетата, е тераформиране. Това е научна фантастика. Но реално предизвиква въпроси не самата идея, а нейната реализация.”

Блексток предлага два критерия за оценка на геоинженерството. Първо – сериозна ли е обосновката и разработката на експеримента. И второ – действат ли експериментаторите за благото на обществото.

Някои изследователи споменават злодеите от филмите за Джеймс Бонд и милиардерите, спонсориращи съмнителни опити. Може ли геоинженерството наистина да се бори с промените на климата, при това без ужасни нежелателни последствия? Този въпрос е постоянен обект на спорове. Но тези съмнения не са препятствие за лудия учен с достатъчно пари.

„С използването на геоинженерството експериментите сами по себе си не са опасни, но могат да ни поведат по лъжлив път. Тук няма консенсус – казва Калдейра. – Ако сме готови да превърнем огромните простори на океана от природни в управляеми екосистеми, е възможно това да компенсира няколко процентни пункта в съпътстващото изменение на климата. Но според мен най-информираните наблюдатели ще кажат, че потенциалната вреда превишава потенциалната полза.”

Източник: Popular Mechanics