В края на XVIII в. френската армия начело с Наполеон Бонапарт (бъдещ император на Франция) нахлула в Египет.
Една от частите извършвала труден преход през пясъците на Арабската пустиня…
Слънцето жарело безпощадно. Уморените войници вече превивали крака, мъчела ги жажда. А наоколо – пясъци безкрай. И изведнъж пред очите на изумените хора просветнало езеро. Лазурната му повърхност не помръдвала под поривите на вятъра.
Върби и палми превивали клони и листа към водата. Някъде в далечината се мержелеели неясните очертания на постройки.
Войниците с радостни викове побързали към жадувания бряг. Те не вярвали на очите си – изглеждало, че само след десетина крачки щели да утолят мъчителната жажда с живителна вода. Но какво било това? С приближаването на брега езерото се отдалечавало и те продължавали да виждат същите камъни и пясък.
Що за тайнствено било това езеро с отдалечаващите се брегове?
Всъщност нямало никакво езеро. Войниците виждали мираж – въздушен призрак, често явление в пустинята. За тях това било нещо ново и необичайно, тъй като подобно нещо никога не били виждали във Франция.
Миражите, както и други оптични явления, в миналото са тълкувани по най-различен начин. Суеверните смятали, че това е дяволска работа. В северноафриканските страни призрачните езера и досега се наричат „дяволски морета“.
Описания на миражи се срещат в разказите на много пътешественици. Ето например какво е написал един от тях през миналия век: „Беше в Алжир, недалече от морето, през деня. Вървяхме по тясна пътека, на един завой спряхме, поразени от разкрилата се картина… Пред нас имаше огромен град. Добре знаехме, че тук няма никакъв град, тъй като няколко дни преди това бяхме на това място. Видението продължи половин час.“
Авторът неведнъж виждал миражи в знойните степи на Казахстан. В горещи дни изведнъж отпред се разстилало безбрежно море и изглеждало, че е само на няколко крачки. И всеки път можем да си спомним приказката за феята Моргана.
Хвърляйки оръжия, войниците с радостни викове тичат към желаните брегове с прохладни езера…
Познато ли ви е това име – Моргана? Ако не, то нека споменем за тази прекрасна, но много жестока и коварна фея. Тя причаквала кервани с камили и ги примамвала в дълбините на безмълвната пустиня. Феята показвала на пътниците чудни дворци, потънали в зеленина градини, фонтани с високи до небето перлени струи вода, басейни, пълни с прохладна влага.
И тогава доверчивите керванджии отбивали керваните натам, където се синеели водоемите и трептели силуетите на дворците. Дълго вървели керваните, а след това виденията се разтваряли във въздуха и изчезвали безследно. Отчаяние обземало хората. Отклонили се от пътя, керваните загивали в безводната пустиня.
За злите духове в пустините разказват и други легенди. Разказът за феята е само една от тези легенди. Оттук е дошло и наименованието Фата Моргана, което означава мираж.
Явлението мираж е присъщо не само за пустините, както смятали в началото. Оказва се, то може да се наблюдава в различни части на света и в различни зони – в степи, гори, море и дори сред снеговете и ледовете.
Миражът понякога „позволява“ да се видят предмети, отдалечени и дори скрити от наблюдателя зад линията на хоризонта. Например известният полярен изследовател Р. Скот през 1902 г. видял планини, „висящи“ във въздуха. Той неведнъж наблюдавал миражи и това била причинаата уверено да заяви, че на юг се простира неизвестна до този момент планинска верига. Той не успял да провери предположението си, това направил друг полярен пътешественик – Р. Амундсен.
Случва се и така, че при мираж хората виждат обърнато изображение – планина, кораб, дървета, разни предмети, обърнати с „главата“ надолу.
Може би най-невероятното в явлението мираж е това, че природата толкав изкусно мами нашето зрение, че тази измама става реалност и това може да се заснеме.
Физика на явлението
Думата „мираж“ произлиза от френската дума mirer, което означава „отразявам като в огледало“. Определението е съвсем на място, тъй като в явлението фигурира и процес на отразяване, и „огледало“, само че тук то е необикновено – неговата роля играе въздухът.
Слънчевите лъчи, преминавайки през въздушното огледало, пораждат „чудесата“, за които разказахме.
Въздухът е нееднородна среда. Слоевете в него имат нееднаква температура, а следователно и плътността им е различна. Ако земята е нагрята добре, то долният слой въздух е значително по-топъл от разположените по-нависоко. Затова слънчевите лъчи, пронизвайки въздуха, никога не вървят праволинейно, а се изкривяват. Този процес не нарича рефракция.
Оттук може да се направи важен извод – ние никога не виждаме истинското положение на предметите, намиращи се в нашето полезрение. Всички те са малко изместени.
Обикновено отклоненията не са големи и просто не ги забелязваме. Но съвсем друго се получава, когато светлината преминава през въздушни слоеве с различна плътност. Тогава далечни предмети ни се виждат различно – близки, откъснати от земята, мърдащи, изкривени, тоест ставаме зрители на оптичното явление мираж.
Миражът е многолик. Той може да бъде прост и сложен, горен, страничен, долен. Ако слоевете на възсуха имат различна плътност, местят се един спрямо друг и границата между тях се нарушава, то се създават благоприятни условия за възникването на най-сложния – движещия се мираж, или Фата Моргана.
Най-известното място на земното кълбо, където често се виждат сложни миражи, е Месинският пролив в Южна Италия. В сутрешните часове, най-често при изгрев-слънце, високо във въздуха над синята шир на пролива изведнъж възникват приказни дворци, пълни с движение и живот.
Изглежда, че по невидимите улици шестват кервани от гигантски животни, на площадите се струпва народ. Всичко се променя, една фантастична картина се сменя от друга. Така продължава кратко време, след това всичко изчезва.
Когато долните слоеве на въздуха са добре нагрети, наблюдателят вижда долен мираж – мнимо и обърнато изображение на предмети. Най-често това се случва в пустините и степите. Този вид мираж може да се види в Средна Азия, Казахстан, Поволжието, Арктика.
Ако приземните слоеве въздух са доста по-студени от горните, то възниква горен мираж – изображението се откъсва от земята и увисва във въздуха. Предметите изглеждат по-близо и по-високо, отколкото е всъщност. Този вид мираж се наблюдава сутрин рано, когато слънчевите лъчи още не са успели да нагреят земята след нощното охлаждане.
От повърхността на морето в горещите летни дни се изпарява огромно количество влага. В същото време повърхностните слоеве на водата се охлаждат, което води до понижение на температурата на въздуха над морето. По такъв начин се създават идеални условия за образуването на горен мираж. Затова моряците често виждат кораби, летящи във въздуха, и дори предмети, намиращи се далеч зад хоризонта.
И накрая няколко думи за страничните миражи. Те възникват, когато различна плътност имат въздушните слоеве, разположени не хоризонтално един спрямо друг, а вертикално.
Например около добре нагретите скали или каменните стени на сградите въздухът е по-топъл и по-малко плътен, отколкото на съседния слой. Затова и лъчите, пронизвайки различно нагретите въздушни слоеве, се отклоняват, а предметът, който гледаме, се премества в една или друга посока.
Въздушните призраци
В едно старо списание се чете следната интересна история. Френски офицер разказва за невероятно събитие, случило се по време на френско-алжирската война във втората половина на миналия век. Намирали се в северната част на Алжир. Офицерът разузнавал местността и ето какво разказал:
„На места небето беше покрито с прозрачен воал. Дишаше се тежко… Изведнъж видях пред себе си човек, стоящ на същата височина, както и аз, на около шест метра. Гледах го, а той гледаше мен. Когато тръгнах към него, той направи същото и разпознах униформата на офицер от моя полк. Ние все повече се приближавахме един към друг, непознатият повтаряше моите движения и жестове.
Какво беше учудването ми, когато на няколко крачки аз разпознах в непознатия… самия себе си! Тази прилика ме изплаши, протегнах ръка към привидението и то направи същото. Обзет от ужас, извиках. И засрамен от своята слабост, извадих сабята си…“
Разбира се, дуел не се състоял. Не успял офицерът да се пребори с въздушния призрак, още повече със своята собствена сянка.
А сега да се преместим в планината Харц в Германия. Най-високият връх тук е Брокен (1142 м). С този връх са свързани много тайнствени истории. И до днес на върха има следи от руини и навсякъде са разпръснати гранитни парчета.
Съществуват две древни легенди за Брокен. Едната от тях разказва, че върхът в древността е служил за сборище на вещици. Всичко се смятало за омагьосано.
Втората легенда гласи, че върхът е родина на неми призраци великани. Те могат да приемат всякаква форма – на човек, куче, кон… Великаните с лекота слизат на земята, а спускайки се, се разпръсват по всички краища на света. Вместо тях се появяват нови…
Във всяка легенда има частица истина. За първата от тях може би е послужил фактът, че някога на върха се качвали саксонците, за да се покланят на своя идол Корто и да извършват мистични обреди.
Но във втората легенда почти всичко е истина. Действително върхът Брокен от древни времена е известен като място, където често се наблюдавали необикновени въздушни явления – появата на изображения на великани – хора и животни, като тези призраци се движели – ходели, тичали, скачали. У суеверните хора това предизвиквало страх и пораждало разни мистични истории и небивалици.
Виденията дори са получили собствено име – Брокенския призрак. Наблюдавали ги не само в Германия, но и в много други части по света.
Тайната на възникването на въздушните призраци.
И така, запознахме се с още едно необикновено явление на природата. Хората дълго не могли да разберат що за причини пораждат тези странни видения, и чак в края на XVIII в. ученият Хауе успял да разкрие тайната на Брокенския призрак и да разсее вековните суеверия. Ето как се случило това.
В един майски ден на 1797 г. ученият се качил на върха. Небето било чисто, само югозападните далечини бири покрити от пелена от леки облаци. Случайно обърнал лице натам, Хауе с учудване забелязал в далечината човешка фигура с гигантски ръст.
Порив на вятъра го накарал да хване шапката си, фигурата направила същото движение. Хауе започнал да прави различни упражнения – да маха с ръце, да скача, да ходи, и гигантът повтарял точно всичките му движения.
Ученият изучил подробно причините за появата на въздушните привидения и условията, при които възникват те.
В това явление нямало нищо свръхестествено, както мислели хората. Гигантските въздушни фигури били безплътни сенки на живи същества, проектирани на небесния екран.
С други думи, Брокенският призрак е сянка. Тя се появява, когато човек или друг предмет се освети от слънчевите лъчи и след това попадне на облак, намиращ се от противоположната страна на слънцето. При това размерите на сянката многократно се увеличават в сравнение с височината на човека, животното или неодушевения предмет.
Появата на кръгове дъга около призраците се случва по същите причини, както и венците на небесните светила – в резултат на дифракцията на слънчевите лъчи, както стана дума по-горе.
Изминали са около два века, откакто тайната на това доста просто явление е разгадана. Но и до днес то не престава да предизвиква удивление у всички, на които се предостави възможност да го видят.
