Уаджет. Окото на Хор и Окото на Ра
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25
Един от символите, които буквално пронизват цялата митология и история на Египет и които имат отношение към много богове и фараони, е Уаджет в двете му основни проявления – Окото на Ра и Окото на Хор.
Окото на Ра
Окото на Ра, или Слънчевото Око, е олицетворявало могъщество и власт, огън и светлина, бдителност и бързина на реакцията и е било способно да изгори всеки враг. То обикновено е изобразявано във форма на кобра (урей), често крилато (очевидно в чест на богинята Нехбет), понякога със слънчев диск.
Слънчевото Око се отъждествявало с Уаджет (една от малкото богини, чиято змийска природа не предизвиква съмнения), Нехбет, Маат, Хатхор и с всички богини, изобразявани във вид на лъвици: Тефнут, Сохмет, Мехит и други.
Уаджет. © bigbaybee2004/flickr
Като първообраз на урей пазител на Ра, Уаджет често е представян във вид на изригващ пламък и отрова на първичната змия – слънчево око, изгарящо с огъня си своите врагове. В основата на изображението урей, според някои данни, лежи южноегипетската кобра – гая, според други – аспида.
Уреят се явявал символ на царското величие, силите на живота и смъртта, способността да се управлява и да се унищожават враговете на Ра. Той бил неотменна част от прическата на фараоните във вид на вертикална змия на челото, носена на диадема, а от Средното царство – на корона. Короната на Амон била увенчана с два урея.
Изображения на урей в качеството на защитен знак са включвани в скулптурния декор на сградите (корниз в ансамбъла на пирамидата на фараон Джосер в Сакхара, 2650 пр.н.е. и др.), изображения в гробници, рисунки в „Книгата на мъртвите“ и т.н.
Те също са представени широко в архитектурата на някои европейски градове.
В прединастичната епоха Египет е включвал две враждуващи области – Горна и Долна (по течението на Нил). След тяхното обединение около 2900 г. пр.н.е. от фараон Менес (или Нармер) страната продължавала административно да се дели на Горен и Долен Египет и официално се наричала „Двете земи“.
Тези реални исторически събития са намерили отражение в множество митове, според които Египет от самото начало на света е включвал две части, всяка от които си имала своя богиня покровителка.
Южната част на страната се намирала под покровителството на Нехбет – богиня в облика на лешояд, Северната – под покровителството на кобрата Уаджет. Нехбет и Уаджет се смятали за дъщери на Ра и неговото Око.
egyptianmythology.org
Боговете и фараоните, под чиято власт се намирал Египет, носели „обединената корона на Двете земи“ – короната Пшент. Тя представлявала съединение на короните на Горен и Долен Египет в едно цяло и символизирала обединението на страната и властта над нея.
На Пшенст изобразявали урей, рядко – два урея, един във вид на кобра и друг във вид на лешояд; понякога свързани папирус и лотос (емблеми на Долен и Горен Египет). Рядко като символи на обединените земи били изобразявани две кобри, увенчани с червена и бяла корона.
Върховните божества носели и короната Атеф, с две високи пера, обикновено със син (небесен) цвят – символ на божество и величие. В короната Атеф винаги се изобразявал Амон.
Окото на Хор
Окото на Хор, наричано още Атшет, или Всевиждащото, както и Окото на изцелението, олицетворявало съкровената мъдрост и зрението на душата (ясновидство). То е изпълнявало защитна функция и е символизирало изцеление и възкресение след смъртта.
Както гласи „Книгата на мъртвите“, „Окото на Хор награждава с вечен живот; и то ме защитава дори когато е затворено“.
Окото на Хор е изобразявано във вид на око с вежда и спирала под тях, която някои изследователи интерпретират като символ на енергията и вечното движение.
Амулети, отблъскващи злото, във вид на Окото на Хор, са носили много египтяни – от фараони до обикновени хора. Те са поставяни в погребалните пелени на мумиите и починалите, отъждествявани с Озирис, сякаш възкръсвали в Задгробното царство.
Дясното око на Хор или Окото на Ра на древноегипетска златна пластина.
Според някои изследователи Окото на Хор се отъждествявало както с лявото соколово око на Хор – Луната, която „възкръсва“ на небето всеки месец, така и с дясното му око – Слънцето, което, „умирайки“ вечер на запад, на сутринта неизменно се „ражда“ на изток. Според други то е съответствало само на лявото око на Хор – Луната, докато дясното Око на Ра представлявало Слънцето. В този случай изображенията им били еднакви (във вид на очи).
Окото на Хор, „поддържано“ от Нехбет – ястреб (вляво) и Уаджед – змия (вдясно).
Съществува също така мнение, че Окото на Хор (едно или две) е окото на Ра (едно или две), което Изида дала на своя син. То се свързвало с тайното име на Ра. Според една легенда Изида нашепвала по този повод на Хор следните думи: „Сега той [Ра] ще ми даде своите очи.“ През целия Династичен период в гробниците, на саркофазите и други погребални атрибути са изобразявани „две очи“ Уаджет. Такива също са изобразявани на носа на лодките, за да не се отклоняват от курса.
Доста често Окото на Хор се намирало в съчетание с един или два урея кобри, луна, слънчев диск или са изобразявани (едно или две – дясно и ляво око на Хор) между Уаджет и Нехбет, които го държали в своите нокти, опашка или крила.
