Учени превеждат 1800-годишен египетски папирус, описващ това, което те наричат „еротично обвързващо заклинание“, в което жена на име Таромавей се опитва да привлече мъж на име Кефалас.
На папируса рисунка показва египетския бог с глава на чакал Анубис, който стреля в Кефалас, който е изобразен гол. Стрелата на Анубис е предназначена да разпали похотта на Кефалас към Таромавей, твърдят изследователите.
Заклинанието е написано с египетски скрипт, и призовава призрак – „благородния дух на човека от некропола“ – да намери Кефалас и „да му създава безпокойство обед, вечер и през цялото време“, докато Кефалас не потърси Таромавей в похотливо желание и „неговите мъжки органи преследват нейните женски органи.“
Заклинанието използва и астрономически подход, като в един момент призовава Кефалас да пресече Голямата мечка, съзвездие, което никога не се спуска под хоризонта, докато той „се скита след [Таромавей], като няма друга жена на Земята, която той да желае, докато лудо я преследва“, казва Робърт Ритнер, професор по египтология в Чикагския университет, който превежда заклинанието.
И други така наречени еротични заклинания за свързване са известни от Древен Египет, въпреки че по-често се използват от мъже, които търсят жени, пишат Ритнер и Фой Скалф, ръководител на изследователските архиви в Ориенталския институт на Чикагския университет.
Ритнър и Фой описват текущия си превод на заклинанието в статия, публикувана наскоро в списанието Göttinger Miszellen.
Не е известно защо Таромавей е искала Кефалас толкова силно, нито дали всъщност го е получила.
„Tаромавей сигурно е платила на експерт, например свещеник, да напише заклинанието“, според Ритнер.
Възможно е Таромавей и Кефалас да са от различни етнически групи.
„Въпреки че тя със сигурност е египтянка, Кефалас и майка му имат гръцки имена“, казва Ритнер.
Древният Египет е бил под римски контрол по времето, когато е написано заклинанието; през това време египтяните приемат често гръцки имена, „но е възможно сексуалната фиксация на Таромавей върху Кефалас да прекрачва етническите граници“, казва Ритнер.
След като е написан, папирусът вероятно е бил поставен в гробница, а „призракът“, призован за помощ в заклинанието, е бил духът на човека, погребан там, казва Ритнър.
Папирусът, който не е превеждан досега, е в колекцията на Мичиганския университет, който го придобива през ноември 1924 г. Не е ясно от кой район на Египет е папирусът, въпреки че много от другите папируси, които са били придобити заедно с него са от района на Фаюм.
