Блатните хора

Торфеното „дъбене“ може да се нарече един видовете естествена консервация на мъртвото тяло. Трупът, намиращ се в състояние на торфено дъбене, има плътна тъмнокафява, сякаш дъбена кожа.

Това е състояние, което възниква при попадане на трупа в торфени блата и почви, съдържащи хуминови киселини.

Вътрешните органи се смаляват по обем, а под действието на хуминовите киселини минералните соли в костите се разтварят и изцяло се измиват от трупа. Костите в такова състояние напомнят по консистенция на хрущяли. Труповете в торфените блата се съхраняват добре неопределено дълго и при тяхното изследване съдебните медици могат да установят получени приживе увреждания.

Макар че такива случаи се срещат доста рядко, понякога находките в торфените блата могат да поднесат различни изненади на изследователите.

На нашата планета има страшни блата, прочути със своите зловещи, но исторически безценни находки. Става дума за „блатата на човешки органи“ в Германия, Дания, Ирландия, Великобритания и Нидерландия.

Вероятно най-известният от блатните мумии е Толундският човек, на който през май 1950 година край Толунд в Дания се натъкнали двама братя, събиращи торф.Те режели торфа на брикети, когато изведнъж видели лице точно пред себе си и като си помислили, че това е жертва на извършено наскоро убийство, веднага се свързали с местната полиция.

Проведената радиовъглеродна датировка на косата на Толундския човек показала, че той е загинал около 350 г. пр.н.е.

Още за блатните хора можете да научите в Древните.