Въпреки разпространената представа нашите инстинкти ни карат да бъдем по-отворени към сътрудничество с другите, а ставаме егоисти, когато претегляме всички „за” и „против”. Затова просяците, чукащи по вратите, получават повече милостиня от организаторите на благотворителни компании, изпращащи електронни писма с молба за пожертвования. И точно затова работят снимките с гладуващи деца, а списъкът с факти не трогва сърцата.
Като цяло решението за героична постъпка човек взема най-често в случаите, когато съобразява за секунди (например помага на епилептик, паднал на релсите в метрото). „Обърнете внимание – пояснява Дейвид Ренд от Йейлския университет в САЩ, – такива хора обикновено после казват: „Не мислех за това. Просто го направих.”
В книгата „Мисленето, бързо и бавно” (Thinking, Fast and Slow, 2011) лауреатът на Нобелова награда по икономика Даниел Канеман твърди, че повечето решения вземаме в резултат на борбата между два мозъчни процеса. От една страна, ние имаме бързи, интуитивни мисли, които често се пораждат от емоциите. Противостои им контролираното мислене.
За да разберат именно какво ни съветват тези два процеса, г-н Ренд, който тогава работел в Харвард, и колегите му провели десет експеримента. Ще опишем първия от тях.
Участниците били разделени на групи по четирима и им били дадени по 40 цента. Всеки имал право самостоятелно да реши колко да внесе в общата каса, като знаел, че получената сума ще бъде удвоена и разделена поравно между четиримата. Но никой не знаел колко е пожертвал съседът му.
Елементарната математика показва, че най-изгодната стратегия е егоистичната. От друга страна, ако всички участници излязат щедри, то в крайна сметка всички печелят.
Тези, които вземали решение за по-малко от 10 секунди, давали средно почти 70% от своите пари. Мислещите повече оставяли в касата повече от половината от получената сума.
Следващите експерименти потвърдили резултата. Ако някой бил приканван да вземе решение веднага, той превъзхождал по щедрост този, който имал на разположение 10 секунди.
Това обаче не означава, че хората инстинктивно са щедри, отбелязва Ренд. Същият автоматичен импулс може да ни подтикне да си изядем пакетчето бонбони егоистично.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature.
Източник: Discovery News
