Чувството на болка: има надежда да бъде напълно елиминирано

Широко разпространената теория за причините за изпитването на болка е, че централната нервна система, главният мозък и гръбначният мозък, са основните органи, които отговарят за усещането на чувството на болка.

Ново изследване на базата на опитни мишки показва обаче, че периферната нервна система играе много по-важна роля от приписваната й досега. Тя не просто изпраща сигналите от околната среда към централната нервна система, която реагира на тях, а самата периферна нервна система може да реагира и да отговаря на тези сигнали.

В изследването се доказва по-комплексната и сложна роля която играят групата периферни нервни възли, наречени ганглии. Досега за тях се считаше, че само доставят енергията за транспортиране на сигналите преминаващи през нервната система. Сега учените откриват, че тази група нервни възли могат да играят ролята и на своеобразни „мини мозъци“, които са способни да модифицират характера и качеството на информацията, която доставят до централната нервна система.

„Все още не можем да обясним точно как работи системата, но периферната нервна система разполага с възможности да интерпретира и модифицира информацията получавана от централния мозък, т.е. да влияе на осезанието, на чувствата за болка и на температурата“, заявява проф. Никита Гампер пред Journal of Clinical Investigation.

Това откритие може да се окаже важна стъпка за управление или дори отстраняване на чувството за болка, считат учените участвали в изследването. Сега лекарствата против болка въздействат на централната нервна система, като често са опиоидни субстанции и имат странични въздействия, като привикване, гадене, умора. Ако се търси въздействие върху периферната нервна система за да се отстрани чувството на болка, няма да има странични въздействия и терапията ще бъде по-ефективна, заявяват изследователите.

Изследването е все още в начален стадий и не е ясно доколко тези открития важат и за човешката нервна система. Дори и да са валидни при хората обаче, разработването, изпитването и прилагането на новите лекарства ще изисква период от поне 15-20 години.