Проучване на полиглоти дава представа за обработката на езика в мозъка

Повечето хора говорят само един или два езика, но някои владеят много от тях. Тези хора се наричат полиглоти. Те помагат да се разбере как мозъкът се справя с езика – основният метод на човешката комуникация.

В ново проучване, включващо група полиглоти, мозъчната активност на участниците е наблюдавана с помощта на метод, наречен функционален магнитен резонанс, докато те слушат откъси, прочетени на различни езици.

С едно интригуващо изключение, активността се увеличава в областите на мозъчната кора, участващи в мрежата за обработка на езици в мозъка, когато тези полиглоти – които говорят между пет и 54 езика – чуят езиците, които владеят най-добре, в сравнение с езиците, които владеят по-слабо или изобщо не владеят.

„Смятаме, че това се дължи на факта, че когато обработвате език, който знаете добре, можете да включите пълния набор от езикови операции – операциите, които езиковата система в мозъка ви поддържа“, казва неврологът от Масачузетския технологичен институт Евелина Федоренко, член на Института за мозъчни изследвания „Макгавърн“ към Масачузетския технологичен институт и главен автор на изследването, публикувано в списание Cerebral Cortex.

„Можете да имате достъп до всички значения на думите по памет, можете да изграждате фрази и можете да имате достъп до сложни значения на ниво изречение“, добавя Федоренко.

Но едно изключение привлича вниманието на изследователите. При много от участниците слушането на родния им език предизвиквало по-слаба мозъчна реакция в сравнение със слушането на други езици, които те знаели – средно с около 25 %. А при някои от полиглотите слушането на родния им език активирало само част от езиковата мрежа на мозъка, а не цялата.

„Полиглотите стават експерти по родния си език от гледна точка на ефективността на нервните процеси, които са необходими за обработката му. Поради това езиковата мрежа в мозъка не се активира толкова много, когато те обработват роден език в сравнение с нероден език“, казва неврологът и съавтор на изследването Олесия Журавльов от университета Карлтън в Канада.

„Родният език може да има привилегирован статут, поне в тази популация“, допълва Федоренко, визирайки полиглотите участници в изследването.

Езиковата мрежа на мозъка включва няколко области, разположени във фронталния и темпоралния лоб.

„Езиковата мрежа подпомага разбирането и продуцирането на различни модалности – говорими, писмени, знакови и др. – и ни помага да кодираме мислите си в поредици от думи и да декодираме мислите на другите от техните изказвания“, казва Федоренко.

Съавторът на изследването Саима Малик-Мораледа, докторант в Програмата за бионаука и технологии за реч и слух на Харвард/МИТ, заяви, че откритията предполагат, че дестилацията на смисъла управлява мозъчната реакция на езика.

„Колкото повече смисъл можете да извлечете от езиковия вход, който получавате, толкова по-голяма е реакцията в езиковите региони – с изключение на родния език, вероятно защото говорещият е по-ефективен в извличането на смисъл от езиковия вход“, каза Малик-Мораледа.

34-те участници в изследването, 20 мъже и 14 жени, са на възраст от 19 до 71 години. За 21 от тях английският език е роден, а за останалите френски, руски, испански, холандски, немски, унгарски и китайски език е роден.

Мозъчната им активност беше наблюдавана, когато слушаха записи на откъси от осем езика: родния си език, три други, които владееха високо, умерено и слабо, и четири, които не знаеха. Половината от тях слушаха записи на „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Другата половина слушаха записи на библейски истории.

По-слабата мозъчна реакция при слушане на родния език е най-силно изразена сред участниците в изследването, които са чули библейските истории – според Федоренко те са езиково по-прости от написаното от Карол.

„Голяма част от работата в областта на езиковите изследвания – казва Федоренко – е съсредоточена върху лица с езикови затруднения – развиващи се или придобити. Но можем също така да научим много за когнитивната и невронната инфраструктура на някаква функция, като разглеждаме индивиди, които са „експерти“ в тази функция. Полиглотите са един от видовете езикови „експерти“.“