Мозъкът има нужда от 1.5 МВ за да съхранява и управлява родния език

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

pixabay.com
Ивайло Красимиров

Започваме живота си като бебета, мозъкът ни произвежда звуци, които не означават нищо. Но много скоро, още в най-ранна възраст започваме да произнасяме думи и съвсем скоро те започват да имат смисъл.

Сега, ново проучване показва, че изучаването на език между раждането и ранната детска възраст не е толкова лесно, колкото изглежда.

Средно англо-говорящ възрастен вероятно ще е научил около 12,5 милиона бита информация, свързана с родния му език, съобщава група изследователи, публикували проучването си в списание Royal Society Open Science.

„Бита“ се отнасят до информация, която се съхранява в 0 и 1, типичният формат, използван при цифрови устройства като компютри. Човешкият мозък кодира информацията в различен формат, но „бит“ може да се използва като сравнение. Оценките на изследователите се основават на редица изчисления и изчислителни модели.

„Това може да изглежда изненадващо, но по отношение на съхранението на дигитални медии, познанията ни по език почти пасват на обема на един диск“, пишат авторите в изследването. В този случай това би било дискета, съдържаща около 1,5 мегабайта информация, еквивалентна на около минута дълга песен като Mp3 файл.

Учените преценяват, че в най-добрия случай един възрастен си спомня и използва от 1000 до 2000 бита на родния си език за един ден. В най-лошия случай си спомня едва около 120 бита на ден. (Оценката на най-лошия сценарий е равна на количеството информация, съхранена в тази последователност: 011010000110100101100100011 00100011001010110111001100001011000 11011000110110111101110010011001000110 10010110111101101110)

Голяма част от тези 12,5 милиона бита езикова информация, съхранявана в мозъка, не е свързана с граматиката и синтаксиса, а по-скоро със значението, смисъла на думите, според изследването.

„Много изследвания на изучаването на езици се фокусират върху синтаксиса, като например реда на думите“, коментира в изявление съавторът Стив Пиантадоси, асистент по психология в Калифорнийския университет в Бъркли. „Но нашето проучване показва, че синтаксисът представлява само една малка част от изучаването на езици и че основната трудност трябва да бъде в изучаването на това, което означават толкова много думи.“

„Именно това е, което отличава хората от обучаваните роботи, добавя той. „Машините знаят какви думи вървят заедно и къде се поставят в изречението, но не знаят или знаят много малко, за значението на думите.“

Тъй като значението на думите може да бъде много сходно при различните езици, Пиантадоси заключава, че при хората говорещи два езика, най-вероятно няма да се налага мозъкът да съхранява два пъти повече информация.

Категории на статиите:
Невро(био)логия

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори