Разгадана е мистерията на бурната вулканична дейност на Йо

Йо е най-вулканично активната луна в Слънчевата система. Там постоянно или периодично изригват около 400 вулкана, което ясно се вижда от дима.

Така беше открита вулканичната активност на Йо през 1979 г., когато фотографът Линда Морабито от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА забеляза дим на снимка, направена от Вояджър 1.

Оттогава планетарните учени се опитват да разберат природата на тази дейност, казва физикът Скот Болтън от Югозападния изследователски институт, който ръководи научния екип на Juno.

„Дали вулканите се захранват от плитък океан от нажежена до бяло магма, или техният източник е по-локален? Знаехме, че данните от две много близки прелитания на Juno могат да ни дадат известна представа за това как тази луна наистина се движи“, обясни той.

Сателитът се върти много близо до Юпитер в елиптична орбита и следователно е подложен на мощни приливни влияния, които го нагряват отвътре.

„Ние знаем, че ако Йо има глобален океан от магма, неговата приливна деформация ще бъде много по-голяма от тази на по-твърдата, предимно твърда вътрешност. По този начин, в зависимост от резултатите от изследването на Juno на гравитационното поле на Йо, можем да кажем дали под повърхността му е скрит световен океан от магма“, добави Болтън.

По време на две приближавания до Йо през декември 2023 г. и февруари 2024 г. сондата измерва неговата гравитация. Резултатите от измерванията са анализирани и публикувани в списание Nature.

Съдейки по параметрите на приливната деформация на Йо, под повърхността му няма глобален океан от магма.

„Откритието на Juno, че приливните сили не винаги създават глобални океани от магма, прави нещо повече от това просто да ни подтикне да преосмислим това, което знаем за вътрешността на Йо. Това има значение за разбирането ни за други луни като Енцелад и Европа и дори за екзопланети и суперземи“, казва Райън Парк, ръководител на Групата за динамика на слънчевата система в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.