Учени откриха необичаен начин да бъде спасен Гълфстрийм

Климатолози откриха изненадващо природно явление. Топенето на Западноантарктическия ледников щит потенциално може да предотврати колапса на системата на Гълфстрийм.

Това откритие изправя човечеството пред изключително сложен етичен избор.

Леденият гигант и Световният океан

Западноантарктическият ледников щит съдържа огромно количество лед – около 3,1 млн. кубически километра. Пълното му разтопяване би повишило нивото на Световния океан с 4,3 метра, което би довело до катастрофални последици за крайбрежните региони.

Но ново проучване на холандски климатолози показва, че стопените води от Антарктида могат да изпълнят неочаквана роля.

Попадайки в Северния Атлантик, те увеличават солеността и плътността на водата, като така подпомагат работата на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC) – глобалната система от течения, част от която е Гълфстрийм.

Как работи системата на теченията

AMOC функционира като гигантска система за пренос на топлина:

• топлите повърхностни води се движат от тропиците на север;
• в Северния Атлантик водата се охлажда и отдава топлина на атмосферата;
• повишената соленост прави водата по-плътна и тя потъва;
• дълбоките течения връщат водата обратно към екватора.

Този механизъм затопля Европа и източното крайбрежие на САЩ – без него регионите биха се сблъскали със сериозно захлаждане, пише Daily Mail.

Парадоксът на моделите

Използвайки сложния климатичен модел CLIMBER-X, учени от университета в Утрехт са анализирали различни сценарии на топене на ледниците.

Резултатите разкрили парадокс: при определени условия топенето на Западноантарктическия ледников щит може да стабилизира AMOC.

„Топенето на гренландските ледове дестабилизира океанската циркулация, докато антарктическото топене при определени условия може да я стабилизира“, обяснява водещият автор на изследването Саша Синет.

Климатична дилема

Пред човечеството се изправя труден избор: да запази антарктическите ледове, за да предотврати повишаването на морското ниво, или да допусне тяхното топене, което би поддържало по-топъл климат в Северното полукълбо.

Все пак има и оптимално решение – намаляването на парниковите емисии. Това би позволило да бъдат избегнати и двата катастрофални сценария.

Ако емисиите останат високи, разбирането на поведението на AMOC ще бъде ключово за прогнозиране и подготовка за бъдещи климатични промени.