Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Химикали от пластмаса в океана объркват морските животни

25 февруари 2026 г. в 17:00
Последно: 25 февруари 2026 г. в 16:38

Едно обикновено парче пластмаса може да промени начина, по който океанските животни ловуват, крият се и оцеляват.

Учените откриват, че химикалите от пластмасовите отпадъци може би тихомълком нарушават живота под водата по неочаквани начини.

В световен мащаб днес се използват над 350 000 химикала. Много от тях попадат в океана чрез пластмасовото замърсяване.

Докато пластмасата се натрупва в крайбрежните води, тя бавно освобождава вещества, наречени адитиви.

Тези добавки могат да повлияят на химическите сигнали, които морските животни използват, за да намират храна, да избягват хищници, да избират безопасни убежища и да комуникират.

Един конкретен химикал, известен като олеамид, започва да се откроява.

Пластмасов химикал имитира природни сигнали

Компаниите използват олеамид като лубрикант в често срещани пластмаси като полиетилен и полипропилен. Когато пластмасата бавно се разгражда във водата, олеамидът се просмуква от нея.

Олеамидът не е само изкуствено създаден. Живите организми също го произвеждат по естествен път. При бозайниците той влияе на съня. При някои морски животни действа като феромон – химикал, използван за комуникация.

Освен това олеамидът е много подобен на олеиновата киселина – химикал, свързан със смъртта при някои видове като раците.

Тъй като олеамидът прилича на естествени химикали, морските животни могат да го разчетат погрешно. Това объркване може да промени поведението им.

Тестване на поведението на октоподи

Изследователи от Florida Atlantic University решили да проверят как олеамидът влияе на поведението на хищници и плячка.

Екипът изследвал често срещан в Южна Флорида октопод, наречен Octopus vulgaris. Този октопод ловува по-малки животни като раци и миди.

Учените поставили октоподи в лабораторни аквариуми и им предложили четири вида плячка: раци отшелници, свободно живеещи раци, охлюви и миди.

Камери записвали поведението им в продължение на 90-минутни сесии.

Изследователите проследили и какво е изял октоподът за 24 часа. Общо са анализирани над 31 500 наблюдения.

Екипът групирал взаимодействията между хищник и плячка в три типа: успешен лов, неуспешни опити и кратки сграбчвания. Неуспешните опити и кратките сграбчвания били наречени неконсумативни взаимодействия.

Какво се променило във водата

Преди добавянето на олеамид октоподът ясно предпочитал ракообразните. Раците отшелници и свободно живеещите раци били избирани по-често от мидите или охлювите. Охлювите останали най-малко предпочитаната храна през цялото проучване.

Когато учените добавили олеамид във водата, поведението се променило бързо. Октоподът започнал да избира повече свободно живеещи раци и по-малко раци отшелници.

Тази промяна се запазила поне три дни, дори след премахването на химикала. Изборът на раци отшелници спаднал под този на мидите, което не се било случвало преди.

Взаимодействията между октопода и неговата плячка също се увеличили. Броят на успешните улови обаче не нараснал. Вместо това неуспешните опити и кратките сграбчвания станали по-чести.

Когато комуникацията се разпада

Учените смятат, че олеамидът може да обърква ракообразните. Химикалът може да прилича на олеинова киселина, която при някои видове сигнализира за смърт. Поради това плячката може да продължи да търси храна, вместо да избягва опасността.

„Много видове разчитат на химическа информация, за да открият храна, да оценят риска от хищници и да балансират между търсенето на храна и безопасността“, казва д-р Майкъл У. Маккой, старши автор на изследването.

„Поразителното в това проучване е, че когато олеамидът навлезе в системата, тази химическа комуникация изглежда се разпадна.“

„Ракообразната плячка намали поведението си за избягване на хищници, дори когато октоподът стана по-изследователски настроен и увеличи взаимодействията си – особено сграбчванията. Обикновено повече контакт с хищник би засилил защитните реакции на плячката. Но в присъствието на олеамид тази очаквана реакция просто не се случи.“

Възможно е и октоподът да изпитва объркване. Октоподите използват химически сигнали във водата и чрез допир, за да откриват плячка. Олеамидът може да пречи на тази способност, което води до повече контакти, но не и до повече успешни улови.

По-широки последици от проучването

Дори малки промени в поведението могат да засегнат цялата екосистема. Ако плячката не избягва хищниците правилно, хранителните вериги могат да се променят. Повече контакти между видовете могат да променят начина, по който енергията се движи в системата.

„Тези промени във взаимодействията хищник-плячка биха могли да имат далечни последици за морските екосистеми“, казва Маделин А. Хеър, водещ автор и ръководител на изследователска лаборатория в Gil Lab към University of Colorado Boulder.

„Като променя начина, по който плячката реагира на хищниците, и увеличава неконсумативните взаимодействия, олеамидът, изпускан от пластмасите, може да предизвика вълни в цели морски общности.“

„Тези фини поведенчески промени биха могли да прекроят разпределението и изобилието на ресурси, да променят динамиката на хранене и да повлияят на честотата на взаимодействията между множество видове, като в крайна сметка повлияят на структурата и функцията на крайбрежните морски екосистеми по начини, които едва сега започваме да разбираме.“

Проучването е публикувано в Journal of Experimental Marine Biology and Ecology

Категории на статията:
Природа