Праисторически фосил, прекарал повече от век в музейно хранилище, разкри, че в австралийския щат Виктория някога са живели гигантски ехидни.

По този начин беше запълнено 1000-километрово „бяло петно“ в картата на разпространението им, което дълго време е озадачавало палеонтолозите.

Ехидната на Оуен (Megalibgwilia owenii) е обитавала Австралия през плейстоцена – геоложка епоха, започнала преди 2,5 милиона години.

Тя е достигала дължина от около метър и е тежала до 15 кг, което е приблизително два пъти повече от съвременните австралийски ехидни.

Образци от този изчезнал вид еднопроходни бозайници са намирани из цяла Австралия

Но по загадъчен начин те отсъстваха от фосилните архиви на щата Виктория.

Всичко се променя, когато Тим Циглер, куратор на колекцията по палеонтология на гръбначните животни в Изследователския институт към музеите на Виктория, попада на фрагмент от череп в „табла с некласифицирани фосили“.

Те са били извадени през 1907 г. от пещерата Фул-Еър в пещерния комплекс Бакен в Източен Гипсленд.

„Спомням си как извадих този костен фрагмент – не по-дълъг от пръст. Беше един от многото. Мисля, че преди това са го смятали за заден крайник на малко кенгуру“, разказва палеонтологът.

Вниманието му било привлечено от симетрията на фосила, свода на небцето и вътрешните кухини, през които е преминавал въздухът при дишане.

„Тези основни белези ми подсказаха: това е клюн на ехидна, и то огромен“, обяснява той.

Виктория официално е призната за бивш дом на гигантски ехидни

Два малки костни фрагмента от праисторическа ехидна, съхранявани в хранилищата на музея в Мелбърн повече от век, се оказаха първото доказателство, че гигантски ехидни някога са бродили из Виктория, Австралия.

Единият фрагмент е част от лява раменна кост, а другият – от бедрена кост. Тези фосили принадлежат на вида Zaglossus robustus, смятан за най-голямата ехидна, живяла някога.

Наричана е още гигантска ехидна на Оуен в чест на английския биолог Ричард Оуен, който пръв описва вида в средата на XIX век.

„Останките демонстрират ясни морфологични вариации спрямо единствената наскоро описана плейстоценска ехидна от Нов Южен Уелс… и морфологични прилики със скелетни елементи на Zaglossus robustus от Тасмания“, се казва в статията.

Циглер намира фосила през 2021 г.

Той провежда задълбочено изследване, включително сравнение със съвременни и изкопаеми ехидни от музейни колекции в цялата страна.

Резултатите са публикувани в списанието Alcheringa: An Australasian Journal of Palaeontology.

„Интуитивно разбирах какво държа в ръцете си. Но науката изисква находката да бъде изучена, документирана и доказана“, казва ученият.

След като се обръща към историческите архиви, той научава, че образецът е намерен от музейния сътрудник Франк Спрай по време на експедиция до пещерата Фул-Еър преди повече от век.

Гигантската ехидна на Оуен вероятно е била сравнима по размер с дългоклюните проехидни от рода Zaglossus, които днес обитават тропическите гори на Нова Гвинея.

„Но скелетът ѝ е много по-масивен от този на животно със сравними размери. Костите, особено на крайниците, имат по-дълбоки и изразени следи от мускулни прикрепвания и по-големи ставни повърхности. Това говори, че тя е полагала много по-големи усилия при взаимодействие с околната среда“, предполага Циглер.

Находката потвърждава, че ареалът на тези ехидни се е простирал върху целия континент

„Най-ранните събрани фосили… са намерени през 60-те години на XIX век в Нов Южен Уелс. Оттогава са намирани в югозападната част на Западна Австралия, например в Мамутската пещера, както и в Наракорт в Южна Австралия“, изброява изследователят.

По думите му фосили от гигантски ехидни са откривани и в Тасмания, „която по времето, когато това животно е живяло, най-вероятно е била свързана с континента чрез сухоземен мост“.

Тези животни са населявали умерени и гористи климатични зони, но оставало неясно защо не са откривани във Виктория.

„Оказва се, че те са били тук през цялото време. Просто е бил нужен подходящият момент, за да бъдат открити“, посочва в заключение Цигле.