Повече от век изкуствоведите смятаха, че емблематичното платно на Винсент ван Гог „Звездна нощ“ (1889 г.) е плод единствено на въображението и фрагментарните спомени на художника. Вдъхновени от гледката през решетките на клиниката в Сен Реми дьо Прованс в Южна Франция.

Ново научно изследване обаче доказва, че вихреното предвечерно небе със сърповидна луна и блестящи звезди стъпва върху реални и изключително точни астрономически наблюдения.

Откритието е дело на южнокорейски екип от космическата компания SLLAB и университета „Кьонгхи“.

Чрез съпоставка с отделна пейзажна скица на майстора изследователите успяват да локализират точното място, намиращо се югозападно от болницата. Там, ткъдето той е наблюдавал пейзажа.

Компютърната симулация на звездното небе над тази точка разкрива поразително съвпадение с реалната картина от ранното утро на 22 юли 1889 г.

Симфония от звезди: Венера и Хиадите

В този момент от лятото планетата Венера е заемала позиция в лявата част на небето. Тънкият лунен серп се е намирал в горния десен ъгъл. А между тях ярко е сияело отвореното звездно струпване Хиади в съзвездието Бик.

За да докажат хипотезата си, учените използват Прокрустов анализ на формата. Математически подход, който елиминира разликите в мащаба и ъгъла на завъртане.

Резултатите потвърждават, че взаимното разположение на петте основни звезди в платното запазва реалната конфигурация на небесните тела.

„Ван Гог е пренесъл реално физическо наблюдение върху платното, използвайки стилистично усилване“, обяснява астрономът Илайджа Чонг Хьон Ким.

Преразглеждане на датировката и писмата на художника

Новата времева рамка от края на юли влиза в противоречие с традиционната версия на Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, където шедьовърът се съхранява днес.

Дълго време се приемаше, че картината е завършена в средата на юни 1889 г., когато художникът споменава за нов етюд на нощно небе в писмо до брат си Тео.

През юни обаче Луната е била почти пълна, а характерните звезди от картината не са били видими по изгрев слънце.

Всички тези елементи съвпадат единствено с астрономическата обстановка през юли.

Досега се приемаше също, че тежък здравословен пристъп е извадил Ван Гог от строя за седмици в средата на юли.

Прочитът на оригиналната кореспонденция и метеорологичните анализи от епохата обаче показват, че кризата всъщност е настъпила в края на месеца и е продължила само ден-два.

Техническият анализ на самото платно пък разкрива предварително оставени незащитени полета за звездите, което категорично доказва внимателно планирания характер на композицията.

Научна точност или художествена свобода?

Въпреки убедителните математически доказателства, част от независимите експерти запазват доза скептицизъм.

Професор Юнсян Хуан от университета в Сиамен припомня, че Ван Гог е преди всичко гений на постимпресионизма, а не учен астроном.

Астрономът Улрике Кухнер допълва, че нидерландският творец свободно е съчетавал реалност и естетически усет. Ако пълната луна през юни не е подхождала на замисъла му, той е имал пълната свобода да нарисува полумесец.

Въпреки това специалистите се обединяват около тезата, че разгадаването на небесния код на „Звездна нощ“ хвърля нова светлина върху работния процес на Ван Гог. И ракрива удивителен баланс между точни наблюдения и експресивно виждане за света.