Да се занимава ли науката със свободната воля?

Невробиологът Питър Це от колежа Дартмут (САЩ) смята, че е успял да реши проблема със свободната воля. Според него същината е в това как невроните се привключват един към друг.

Какво отношение към волята има връзката между невроните? Според Це ние реагираме на входящата информация динамично: в различно време едни и същи данни предизвикват у нас различен отклик в зависимост как именно е била „премонтирана” невронната схема в промеждутъчния период.

Този процес не е детерминиран, но не е и случаен. Дори ако измененията, които произтичат с невронните мрежи, отчасти са случайни, както смятат някои физици, то нашият отговор на информацията – не съвсем, твърди Це.

Става дума за това, че детерминирани (по-просто казано – зададени) са само критериите за обработка на входящите данни и производството на изходящи. А в рамките на тези критерии резултатът може да е случаен. Например според Це, когато ме накарат да мисля за политик, в главата ми идва мисъл за случаен политик, но за политик, а не за градинар.

Всъщност теорията на Це нищо не прояснява. Когато се говори за свобода на волята, се има предвид, че човек не постъпва по случаен начин. Или с други думи, мозъкът не обработва информация по такъв начин, че да получи случаен резултат. Именно това означава свободата на волята. Следователно Це дори не е пристъпил към въпроса за волята.

Той споменава детерминизма, който традиционно той се определя по следния начин. Всички мои действия са предопределени от законите на природата и от предшестващи събития, така че моят живот е написан още преди моето раждане – а значи, свобода на волята не съществува.

Г-н Це отхвърля детерминизма, позовавайки се на възможността за протичането на случайни процеси, но индетерминизмът не решава проблема на свободната воля, тъй като той предполага непредсказуемост на моите действия за мен самия, докато свободата на волята подразбира съхраняване на моя контрол над постъпките ми.

Освен това от теорията на Це следва (макар и сам той да не го забелязва), че случайно е абсолютно всичко. Австралийският философ Нил Леви пояснява това по следния начин. Когато ме накарат да мисля за политик, аз мисля за случаен политик, тоест психическият акт е случаен. Но поставянето на критерии също е психически акт и следователно критериите за мислите и постъпките се задават по случаен начин. Или да кажем същото по различен начин: ние избираме случайни образи от множество алтернативи, но самото това множество се задава от психически акт – а значи, то е случайно.

Всеки път, когато ме накарат да мисля за случаен политик, аз избирам от всички известни ми варианти за разбиране на термина „политик”. По такъв начин, когато хората трябва да мислят за някой политик, в главата им идват мисли за различни политици не само по силата на случайния избор, но и защото при всички е различно запълването на предметната област „политик” и това запълване също е резултат от случая.

На свой ред разбирането на термина „политик” зависи от разбирането на термина „политическа дейност”, а последното – от това, което човек влага в понятията „власт”, „обществен живот”, „държавна дейност” и т.н. И всеки път, движейки се по тези рубрики, ние ще откриваме, че критериите на мисленето за тези понятия при нас се образуват по случаен начин – от възможните варианти за определение да речем на „държава” ние по случаен начин избираме едно.

Невъзможно е да спорим с г-н Це, но нашето мислене наистина е хаотично. Ние никога предварително не знаем в какъв момент ще ни дойде мисъл и що за мисъл ще бъде това, и това е забелязано преди хиляда години. Точно по същия начин ние не решаваме кога да се унесем и да се събудим, или да дойдем в съзнание.

Все пак (и този момент се пропуска от Це) човек е способен на методични размишления, тоест мислене, следващо набор от методи, които сами се подлагат на постоянна проверка. Традиционното, хаотично мислене не изчезва никъде, то само се преустановява и се прави опит да бъде насочено в по-тесни рамки, детерминирани от самия субект.

За да обозначат тази способност, философите са въвели понятието „воля” като нещо, което само си е причина. Разбира се, волята може да бъде само свободна. Изглежда, Це не се е приближил и на милиметър към невробиологичното обяснение на този феномен.

Леви смята, че научно обяснение тук дори не е необходимо. Това не е обозначение на някоя вещ или положение на нещата, които може да се изучават с методите на науката, а удобна теоретична абстракция за мисленето на човека.

По материали на The Conversation и други източници