Нима американците наистина повече от 20 години крият сензационна информация за огромен град, плаващ в космическата бездна?
Сияеща конструкция с прекалено правилна форма
Историята за Обителта на Твореца е една от най-популярните в интернет. Появила се е отдавна и сега едва ли не всяка година „изплува“ отнякъде, събирайки богата реколта. И винаги е предизвиквала голям интерес.
И наистина тази история е завладяваща, тъй като предоставя почти материално потвърждение на това, че има Бог. Кой друг може да живее в самия център на Вселената в град с диаметър няколко хиляди светлинни години?
Ето какво пишат обикновено за откритието, направено в НАСА с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“. Ето превод на текста в един от сайтовете, публикуващи, според неговите създатели, „факти за невероятното“, пише Комсомолская правда.
„През декември 1994 година специалистите на НАСА са получили поредната порция снимки, заснети от космическата обсерватория „Хъбъл“. Малко мъгливо петно на една от снимките предизвикало интерес.
Появата му не можела да се обясни нито със смущения при предаването на сигнала на Земята, нито с друг оптичен ефект. Интересният участък от звездното небе бил заснет с максималната за „Хъбъл“ резолюция.
На снимката учените видели сияеща конструкция с прекалено правилна структура, за да я смятат за творение на природата. За размерите ѝ е трудно да се говори. Дори „огромен“ и „гигантски“ не подхождат за обект, измерван в милиарди километри.
Нашата планета би била всичко на всичко песъчинка на улиците на този град. Потресените специалисти нарекли обекта „град“ и му дали названието Обител на Твореца. Никой не предполагал колко близко били те до истината.
Като проследили обекта, учените определили, че той заедно с галактиката се движи спрямо Земята. Това напълно се вмества в теорията на Големия взрив. Според теорията някога във Вселената е настъпил взрив и оттогава галактиките се разлитат в различни посоки.
Но когато специалистите с помощта на компютри построили триизмерен модел на тази част от Вселената, ги очаквала „изненада“. Нашата и всички останали галактики наистина се движат спрямо Обителта на Твореца, но самият „град“ е неподвижен, тъй като се намира в точката, от която се разлитат всички. Тоест Обителта на Твореца се намира в самия център на Вселената.
За странния техногенен обект било докладвано на самия връх. Съдбата на невероятното откритие обсъждали президентът Бил Клинтън и вицепрезидентът Ал Гор. В края на краищата решили, че не си струва да се разбунва човечеството, и наложили забрана за публикуване на всички сведения, отнасящи се до Обителта на Твореца. Но било късно.
Снимките вече били качени в мрежата. Преди тези „интересни снимки“ да бъдат свалени от сървъра, няколко астрономически лаборатории успели да ги копират. В началото на 1995 година в едно от немските научни списания се появило съобщение за откритието на НАСА, от научните издания информацията се разлетяла по всички медии. Духът излязъл от бутилката и информацията престанала да бъде секретна.
Всяка статия за Обителта на Твореца завършвала с поредната версия за характера на обекта. Най-популярните са следните:
- Това наистина е обителта на Твореца. Мястото на пребиваване на душите на починалите хора на Земята и други планети.
- Обектът е създание на свръхцивилизация. Ако във Вселената съществуват други разумни същества, възможно е някои от тях да са достигнали толкова високо ниво на развитие, че са в състояние да създават изкуствени обекти от такъв мащаб. Днес около Земята лети МКС, а какво ли ще пусне човечеството след 500 години?
Ами НАСА? Никой не се съмнява, че специалистите на агенцията продължават да следят Обителта на Твореца. Нима за 20 години странният обект не е поднесъл повече нито една изненада?
Независимо от многобройните публикации НАСА категорично отказва коментари: продължава анализът и изучаването на получените снимки. Какво друго може да каже?“
До Бога е далече
Интересно е, че съобщенията за Обителта на Твореца се съпровождат от три различни снимки. На едната се вижда град сред разноцветна галактика. В отделно прозорче детайлно е показан негов изглед. Уви, това е монтаж, за чиято основа е използвана снимка на галактиката NGC3079, действително заснета от телескопа „Хъбъл“.
На оригиналната снимка град не се вижда. Ако го имаше, щеше да се намира на 55 милиона светлинни години от нас. Именно на такова разстояние е разположена галактиката NGC3079. Далече е, но нито е центърът на Вселената, нито е нейният край.
Градът в центъра на галактиката NGC3079.
Оригиналната снимка на НАСА.
Втората снимка е още по-груб колаж – размито изображение на земен град просто е наложено върху снимката на галактика. Колажът се разкрива поради сянката на града, която не съответства на източника на светлина на снимката.
Творба на неизвестен автор.
На третата снимка градът се намира на черния фон на Космоса и свети сам. Само че светлината изглежда прекалено монотонна.
Разгадаването се оказало просто. Някой е оцветил снимката, която първоначално е била черно-бяла. Тя също съществува и за първи път се е появила не на сайта на НАСА, а в американския вестник Weekly World News на 8 февруари 1994 г.
Това е раят!
Снимката на Weekly World News илюстрирала статия със заглавието „Телескопът „Хъбъл“ засне рая“, съобщавайки, че снимката е била направена на 26 декември 1993 година. Названието Обител на Твореца се появило по-късно в процеса на разпространение на сензацията. Очевидно го е породило твърдението, което вестникът е публикувал на първата си страница: „Открихме къде живее Бог, твърдят учените“. 
А ето какво пише в самата статия:
„Само няколко дни след като астронавтите от Shuttle ремонтираха телескопа „Хъбъл“, гигантските му лещи се фокусираха върху звезден куп на края на Вселената – и заснеха рая!
Това заяви авторът и изследовател Марша Мейсън, която цитира високопоставени представители на НАСА… Снимките ясно показват голям бял град…
„Това е доказателството, което очаквахме – заяви Мейсън пред репортери. – Благодарение на огромен късмет НАСА насочи телескопа „Хъбъл“ към необходимото място и в необходимото време, за да документира това изображение.
Не съм особено религиозна, но не се съмнявам, че някой или нещо е повлияло на решението да се насочи телескопът именно към тази област от космическото пространство. Било ли е това „нещо“ или „някой“ самият Господ Бог? Отчитайки безбрежността на Вселената и всички места, които НАСА би могла да планира за изследвания, това, изглежда, е бил Той…
Единственото логично обяснение е това, че градът е населен с душите на починалите.“
Черно-бялата илюстрация, съпровождаща статията за рая на края на Вселената, в който вероятно живее самият Бог.
Оцветената снимка.
Статията от Weekly World News била препечатана от десетки християнски вестници и списания, които ги чакало разочарование – д-р Марша Мейсън се оказала несъществуваща, а първоизточникът – измислен от начало до край.
Вестникът бил създаден като дъщерно издание на булевардния National Enquirer, когато в него сметнали за неуместно повече да публикуват откровени измислици. Оглавили го Джим Клонтц и брат му Дерек, прославил се с това, че сам съчинявал отговори за читателите от името на измислена от него „редакционна ясновидка“.
Тайните на Weekly World News навремето били разкрити от уфолога Грек Сандоу, който успял да поработи в редакцията и дори сам да измисли редица „сензации“. Той обяснил, че авторите на статията правят не проверка за тях, а „антипроверка“.
Ако например вестникът разказва, че в даден град някой е ухапан от пеперуда мутант, то първата работа на вестника е да изясни не живее ли случайно в този град човек с такова име и фамилия. Ако такъв човек наистина бъде открит, то фамилията се променя – в случай че „героят“ се възползва от съвпадението и реши да ги осъди.
През 2007 година вестникът престанал да излиза на хартия и изцяло преминал в интернет, продължавайки да радва читателите с подбрани „сензации“.
