Преди около 200 години, когато медицинската наука започва активно да се развива във Великобритания, университетите се сблъскват с проблем – недостиг на тела и органи, с чието изучаване трябвало да се занимават студентите и учените.
Пиърс Мичъл от Кеймбриджкия университет и колегите му събрали археологически данни за човешки останки, отнасящи се към XVII−XIX в., и стигнали до извода, че на помощ на учените и преподавателите се притекли злосторници, които разкопавали гробовете и изгодно продавали труповете.
Някои от останките, погребани до затвори и медицински училища, носят свидетелства за ампутации, които навеждат на мисли за практически занимания. Понякога дисекция на един и същи труп била правена на различни места. Били открити и кости на кучета, зайци, едър рогат добитък, коне, маймуни и черепи, които били повредени на същите места, както и човешките останки. Възможно е това да е намек за уроци по сравнителна анатомия.
Археолозите попаднали и на гробове, пълни само с ръце или крака. Понякога присъствала само горната част на тялото, а мястото на долната заемали камъни.
За съжаление най-известните доставчици на трупове в медицинските заведения били господата Бърк и Хеър от Единбург, които издигнали занаята си на ново ниво – те не само разкопавали гробове, но и убивали хора. Злодеянията им били разкрити на Хелоуин, 31 октомври 1828 г. Едва по-късно властите и обществеността на Великобритания разбрали, че за лечението на живите трябва да се научат първо да работят с мъртвите, и през 1832 г. бил приет закон: телата починалите в болница или приют, които не били потърсени от роднини или приятели, можело да се използват от частни анатомични институции.
Резултатите от изследването са изложени в книгата „Анатомична дисекция в Англия през епохата на Просвещението и извън пределите й: аутопсия, патология и демонстрация” (Anatomical Dissection in Enlightenment England and Beyond: autopsy, pathology and display).
