За първи път от повече от 50 години човечеството се завръща към Луната, отправяйки се на пътешествие по-далеч от Земята, отколкото някой някога е стигал.

Четирима астронавти ще предприемат пътуване от над 800 хил. км около нашия небесен съсед и обратно.

Мисията е изпълнена с очакване за изумителни гледки, но и с немалко опасности

Мисията на НАСА – Artemis II, чието изстрелване е планирано най-рано за септември 2025 г., ще ни предостави зашеметяващи кадри на Луната. И ще задълбочи разбирането ни за лунната среда.

Тя също така ще проправи пътя за бъдещо кацане и евентуално изграждане на лунна база. Първата стъпка в научаването как да живеем на друг свят.

Пътуването обаче е съпътствано от сериозни рискове. Екипажът ще лети в космически кораб, който никога досега не е бил управляван от хора.

Ще има и лични предизвикателств.

Астронавтите ще прекарат 10 дни заедно в тясното пространство на капсула с размерите на микробус.

Как ще протече тази мисия с огромен залог?

„Това е тестова мисия и сме готови за всеки сценарий… Ще бъде невероятно“, споделя Рийд Уайзман, командир на мисията.

Излитане към Луната

Астронавтите ще започнат своето пътешествие на борда на мегаракетата на НАСА за лунни мисии – Space Launch System (SLS).

Това е най-мощната ракета, която американската космическа агенция някога е създавала. Тя ще бъде изстреляна от космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, Флорида.

Висока 98 метра, SLS е летяла само веднъж досега. През 2022 г. за мисията Artemis I, но без астронавти на борда.

Ракетата разполага с два огромни ускорителя и четири двигателя. Те осигуряват необходимата мощност за откъсване от земята.

Оранжевата централна степен е всъщност гигантски резервоар за гориво. В него има над 3 млн. литра течен водород и течен кислород.

Задачата на SLS е да изведе в космоса космическия кораб „Орион“. Той се намира на върха на ракетата с астронавтите на борда.

Ако нещо се обърка в ранните етапи на изстрелването, системата за аварийно прекратяване на полета, ще изтласка капсулата с астронавтите на безопасно разстояние.

Тревожно предупреждение: Никой няма да може да спаси астронавтите на Луната

Изстрелването е една от най-опасните части на мисията

Всичко трябва да протече перфектно.

Всички астронавти споделят, че са провели разговори със семействата си относно рисковете.

„Всеки от нас има определен колега астронавт, който ще бъде със семейството му, докато гледат изстрелването. Този момент може да бъде едновременно и величествен, и ужасяващ“, разказва Виктор Глоувър, пилот на мисията.

Астронавтите

Глоувър е един от четиримата астронавти – трима американци и един канадец, които се подготвят за Artemis II повече от две години.

Те имат десетилетия опит помежду си, въпреки че един от тях никога не е летял в космоса.

Рийд Уайзман

• Роля: Командир
• Предишен опит: Ветеран от военноморските сили
• Опит като астронавт: 16 години
• Време в космоса: 6 месеца

Рийд споделя, че обича да лети от дете, но на земята се страхува от височини.

Виктор Глоувър

• Роля: Пилот
• Предишен опит: Бивш тестов пилот
• Опит като астронавт: 12 години
• Време в космоса: 6 месеца

По време на военната си служба позивната на Виктор е била IKE, съкращение от „I Know Everything“ (Аз знам всичко).

Кристина Кох

• Роля: Специалист на мисията
• Предишен опит: Инженер по електротехника
• Опит като астронавт: 12 години
• Време в космоса: 1 година

Кристина влезе в историята, участвайки в първата изцяло женска космическа разходка по време на престоя си на Международната космическа станция.

Джеръми Хансен

• Роля: Специалист
• Предишен опит: Пилот на изтребител
• Опит като астронавт: 16 години
• Време в космоса: Няма

Канадецът ще вземе със себе си кленов сироп и кленови бисквити за своето лунно пътешествие.

Когато ги видите заедно, става ясно колко добре се познават и харесват

Командирът Рийд Уайзман споделя, че четиримата са прекарали толкова много време заедно, че вече са в пълен синхрон.

„Стигаш до момент, в който вече не е нужно да общуваш – просто слушаш всичко, което се случва. Нямаме нужда да говорим – просто знаем“, твърди Рийд Уайзман, командир на мисията.

Астронавтите ще прекарат своята 10-дневна мисия в тясната капсула на „Орион“. Размерите ѝ са приблизително 5 метра в диаметър и 3 метра височина.

За да свикнат с живота в толкова ограничено пространство, членовете на екипажа прекарват възможно най-много време заедно. Дори са организирали съвместни нощувки в рамките на подготовката си.

„Започвам леко да се притеснявам за размерите си. Канада определено получи повече от полагащия ѝ се обем в мисията“, коментира с чувство за хумор Джереми Хенсън, специалист на мисията (висок 188 см).

Макар модулът за екипажа да има прилики с тези, използвани в мисиите „Аполо“ преди 50 години, интериорът е коренно различен.

В компактното жилищно пространство четиримата астронавти ще работят, тренират, ще се хранят и ще спят.

При изстрелването са предвидени четири седалки, но след достигане на орбита екипажът ще ги прибере, за да освободи повече място.

Условията на безтегловност правят всяка повърхност достъпна. Това позволява контролният панел да бъде разположен дори на „тавана“.

На борда има дозатор за питейна вода и за рехидратиране на храна, като всеки астронавт е избрал любимите си ястия за пътуването.

Едно стъпало, разположено точно под люка, служи и като уред за упражнения тип „маховик“. Астронавтите ще го използват за ежедневни 30-минутни кардио и силови тренировки.

Може би най-важното оборудване обаче е скрито под пода – тоалетната.

Това е удобство, с което астронавтите от „Аполо“ не са разполагали. Тя е специално проектирана да преодолее предизвикателствата при ползване в космоса. Но не предлага особено уединение.

„На МКС тоалетната е много по-изолирана. Нашата е в пода. Всички сме натъпкани там. Ввсеки шум, който издава, ще се чува от всички. Да, определено е различно.“

Мисията до Луната и обратно ще продължи около 10 дни

Уточнението „около“ е необходимо, тъй като точната продължителност зависи от времето на изстрелване и относителното положение на Земята и Луната.

През първия ден астронавтите ще обикалят в орбита около Земята, но на много голяма височина – около 70 хил. км.

За сравнение, МКС се намира само на 400 км над нашата планета.

Екипажът ще трябва да се адаптира към безтегловността, като за новобранеца Джереми Хенсън това ще бъде сериозно изпитание.

„Мисля, че ще ни трябва известно време за адаптация, след като се озовем горе… Ще се уча да се нося и да летя. Вероятно ще се блъскам в разни неща. Сигурно ще имам нужда от малко помощ“, споделя той.

През това време астронавтите ще проверяват жизненоважните системи за поддържане на живота, включително и бордовата тоалетна.

Те ще имат и възможността да направят първия „тест драйв“ на „Орион“

Около три часа след излитането втората степен на ракетата, наречена Междинна криогенна задвижваща степен (ICPS), ще се отдели от кораба.

Тогава екипажът ще поеме ръчно управление, за да тества маневреността на „Орион“ чрез приближаване и отдалечаване от степента – практика, важна за бъдещи мисии със скачване.

Следващата стъпка изисква ключово решение от наземния контрол.

Докато астронавтите са близо до Земята, връщането при проблем е сравнително лесно.

Затова екипът на мисията трябва да е абсолютно сигурен, преди да даде зелена светлина за критичната маневра, наречена транслунна инжекция.

При нея „Орион“ ще запали основния си двигател, за да се освободи от земната гравитация и да поеме курс към Луната.

Пътуването дотам ще отнеме четири дни, изминавайки разстояние от около 370 000 км.

Веднъж поели по този път, бързо и лесно връщане назад няма – астронавтите ще бъдат изцяло отдадени на дългото си пътешествие.

Те ще прелетят около далечната страна на Луната, като няколко часа са предвидени за наблюдения на лунната повърхност.

По време на полета екипажът ще продължи да оценява системите на кораба, но и самите астронавти ще бъдат обект на наблюдение.

Мисията предоставя възможност те да послужат като „опитни свинчета“ – експерименти на борда ще покажат как телата им се влияят от престоя в далечния космос.

Радиацията е основна грижа, тъй като Слънцето може да изхвърля вредни високоенергийни частици.

Астронавтите ще носят дозиметри за измерване на облъчването и ще тренират използването на радиационното убежище, разположено под пода на капсулата.

Обратният път също ще отнеме четири дни и ще завърши с приводняване в Тихия океан.

Екипажът на мисията „Артемис II“ преминава през интензивни тренировки, за да е подготвен за всякакви извънредни ситуации по време на историческия си полет около Луната. Една от ключовите симулации е свързана с реакция при слънчева буря, при която астронавтите трябва да знаят как бързо да се приютят в най-защитената част на кораба.

Костюмът, който спасява живот

Друга важна част от подготовката включва обличането на яркооранжевите скафандри, наречени „Система за оцеляване на екипажа на „Орион“ (OCSS).

Тези костюми са задължителни по време на излитането и обратното навлизане в атмосферата, но също така служат и като жизненоважна защита при проблем с капсулата.

Всеки скафандър е като миниатюрен космически кораб, херметизиран и оборудван със собствена животоподдържаща система.

Специално проектиран цип позволява бързото му обличане. Сред другите подобрения са по-лек и по-здрав шлем с лесно свързване към комуникационната система, както и нови, издръжливи ръкавици, съвместими със сензорни екрани.

В случай на аварийна ситуация по пътя към или от Луната, астронавтите трябва бързо да облекат костюмите. Скафандърът е проектиран да ги поддържа живи до шест дни, докато се завърнат на Земята.

Наука на борда

Освен тренировките за извънредни ситуации, екипажът ще участва и в редица научни тестове.

Ще се изследват балансът, мускулната ефективност, промените в микробиома, както и здравето на очите и мозъка.

Проби от слюнка, взети преди, по време и след мисията, ще бъдат анализирани, за да се проследи състоянието на имунната система, която може да отслабне в космоса.

Среща с Луната

След повече от половин век светът очаква завръщането на човечеството към Луната.

Астронавтите ще прелетят около далечната ѝ страна – тази, която не виждаме от Земята – на разстояние между 6500 и 9500 км от лунната повърхност.

Корабът „Орион“ ще бъде насочен към Луната за възможно най-добри гледки.

Екипажът ще има три пълни часа, посветени на лунни наблюдения, за да снима и да научи повече за геологията ѝ, което ще помогне при планирането на бъдещо кацане.

Те ще могат да видят Земята и Луната заедно през прозорците на „Орион“ – Луната на преден план, а Земята – далеч в космоса.

Всеки астронавт има право да носи лични вещи за този специален момент.

За Виктор Глоувър това са Библия и семейни реликви, за Кристина Кох – ръкописни бележки от близки, а Джереми Хансен носи медальони с формата на Луна, принадлежащи на съпругата и трите му дъщери.

Командирът на мисията Рийд Уайзман е избрал нещо съвсем просто: „Нося празен лист хартия и молив и нямам търпение да запиша някои мисли. Не знам какво да очаквам и не искам да подхождам с предварителни нагласи.“

Докато астронавтите се наслаждават на гледката, за наземния контрол и всички, които следят мисията, това ще бъде напрегнат момент.

Комуникацията със Земята ще бъде прекъсната за между 30 и 50 минути, докато корабът прелита зад Луната.

„Докато не можем да говорим с планетата и с приятелите ни на Международната космическа станция, бих се радвал целият свят, тези осем милиарда души, да се обединят и просто да се надяват и молят за нас, за да възстановим сигнала и отново да сме във връзка с всички“, споделя пилотът Виктор Глоувър.

След като наземният контрол си отдъхне и контактът бъде възстановен, за астронавтите ще е време да започнат пътуването си към дома.

Рискованото завръщане

Завръщането ще отнеме още четири дни, но тази последна част от мисията е една от най-рискованите.

За финалната маневра модулът на екипажа ще се отдели от останалата част на космическия кораб.

Капсулата ще се обърне така, че топлинният ѝ щит да поеме основната тежест от екстремните температури при навлизането в атмосферата и да запази астронавтите в безопасност.

Корабът ще навлезе в земната атмосфера със скорост от 40 000 км/ч, издържайки на температури от около 2700°C – наполовина по-горещо от повърхността на Слънцето.

Топлинният щит е обект на специално внимание, тъй като беше сериозно повреден по време на първата безпилотна мисия Artemis.

Инженерите обаче са уверени, че са решили проблема, като са коригирали ъгъла на навлизане.

След като космическият кораб премине безопасно през земната атмосфера, ще се задейства серия от парашути, които ще забавят скоростта му.

Предвижда се астронавтите да се приводнят плавно в Тихия океан, край бреговете на Калифорния, където ще ги очаква спасителен екип.

Капсулата може да кацне във всяка позиция – изправена, обърната или настрани.

Яркооранжеви въздушни възглавници ще се надуят, за да я изправят и да позволят на екипажа да излезе безопасно.

Астронавтът Виктор Глоувър споделя, че завръщането у дома е частта от мисията, която очаква с най-голямо вълнение.

„Наистина нямам търпение да видя тези три красиви парашута и да се приводним в Тихия океан. Знам, че това ще бъде моментът, в който съпругата ми ще си отдъхне истински, а това означава много за мен. Подобни мисии са голямо предизвикателство за семействата, така че знам, че този миг ще бъде много специален за нея, което го прави специален и за мен.“

След успешното приключване на мисията, астронавтите ще бъдат транспортирани обратно до сушата.

Това ще бъде първата им възможност отново да стъпят на твърда земя и да осмислят пътуването на живота си.

Те ще се присъединят към елитна група – досега едва 24 астронавти са летели около Луната.

Това обаче е само началото за Artemis.

Събраните данни и научна информация ще бъдат щателно анализирани, тъй като следващите стъпки ще бъдат още по-предизвикателни: завръщането на хора на лунната повърхност, но този път с цел да останат там.